В Новия свят лимоновото дърво е пренесено от първите заселници – испанците.
Широката си употреба това растение дължи на ценните си качества на плода, който в зависимост от сорта е различен по големина форма, аромат и сочност.
Плодовете и листата на лимоновото растение са богати на фитонцити, на които се дължат голяма част от лечебните му свойства. Някои от тях са били известни още от древността. Така например в Египет и Индия използвали лимона като противоотрова при ухапване от змии.
Таджикският лекар Авицена ( 980 – 1037 г) предписвал лимони за жълтеница, сърдечна недостатъчност, треска , храносмилателни разстройства, препоръчал консумацията им на бременни жени.
Лимоновият сок съдържа лимонена киселина, нейни калциеви соли и етилов етер. Кората и месестата част са богати на пектин. Плодът съдържа също така витамините С, каротин, В1, В2, В3, В6, В9 и минералите силиций, калий и мед. Кората е покрита с восъкоподобен слой и горчивият ѝ вкус се дължи на наличието на глюкозида хесперидин.
Източната народна медицина лекува отоци от ужилвания от насекоми с лимонов сок. Благодарение на съдържащите се в растението фитонциди, то помага при лечението на някои заболявания.
Лимоновият сок благоприятства терапията на ангина и възпаление а лигавицата на устната кухина, на екземи и гъбични поражения на кожата. Лимонови кори, залети с вряща вода, отделят пари от лимоновото масло, богати на фитонциди. Инхалация с тези пари се използва при остри и хронични възпаления на синусите.
В храненето лимонът намира приложение за подправяне на салати, сосове, сладкиши. Някои лекари дори препоръчват салатите да се подкиселяват с лимонов сок вместо с оцет, като се има предвид богатото му съдържание на витамини, минерални соли и киселини.
Лечебно
Лимонът се характеризира с голямото си съдържание на витамин С, който стимулира производството на солна киселина в стомашната лигавица и на разцепващия белтъците ензим пепсин. С това съществено се подобрява усвояването на белтъчини, на калций и на желязо. Белтъчините витализират и създават устойчивост срещу стрес, а калцият е добро естествено средство за успокояване на нервите.
Лимоновият сок благодарение на главните си „инструменти“ – витамин С и биофлавоноидите – стимулира изграждането на нова съединителна тъкан. Ускорява растежа на косата и на ноктите, подобрява силата на зрението, укрепва кръвоносните съдове до най-фините артериоли. С това лимоновият сок предпазва от разширени вени, от хемороиди. Ускорява лечението на рани, спира кървенето на вещите ,облекчава и лекува парадонтозата.
Медицина
Източната народна медицина използва плода за лекуване на отоци, предизвикани от ужилване от насекоми, пчели, оси. След накапване върху ужиленото място сърбежът и отокът постепенно изчезвали.
Редовната консумация на лимони премахва признаците на пролетна умора, липсата на апетит, отпадналостта, кървенето на венците, предразположението към заразни заболявания и др породени от витаминен недостиг. Лимоновият сок е подходящ за лечение на скорбут и при различни инфекциозни заболявания и фебрилни състояния.
Високото наличие на калиеви соли сочи, че плодът има и диуретично действие, като лекува високото кръвно налягане и отоци от сърдечен и от бъбречен произход. Препоръчват го и при ревматизъм, при подагра, при гастрити с понижена киселинност, при чернодробни и бъбречни болести.
Лимонът стимулира още имунната активност на организма и е особено ценен при хеморагична форма на бронхопневмония. Той предотвратява образуването на утайка от пикочна и оксалова киселина. Намалява съсирваемостта на кръвта и се използва профилактично срещу сърдечен и белодробен инфаркт и при тромбофлебити.
Цитрусите са превъзходна диетична храна за хора със стомашно-чревни възпаления и разстройства, тъй като дразнещият елемент – целулозата, е в твърде ограничено количество.
С разтвор на лимонов сок и вода се прави гаргара при ангина и при възпаление на лигавицата на устната кухина. Компрес с разтвор от лимонов сок лекува екземи и гъбични поражения на краката. Всичко написано по-горе по отношение на лимона ни дава основание да го наречем цар на плодовете.
Противопоказания
Въпреки големите си лечебни свойства, лимонът не трябва да се консумира от хора, които страдат от киселини в стомаха, гастрит с висока киселинност, язва, дисбактериоза и колит. При горепосочените заболявания лимонът може да се използва само в комбинация с мед и зехтин, като в началото се започва с малки количества и ако не се получат болки, постепенно приемът му се увеличава.
Вижте още и ⤵️
Колко са полезни лимоните
Лимонът – мидийската ябълка
Лечебната мощ на лимонът
Лечебната сила на водата с лимон
