Задушници през 2025

Кога бяха Задушниците през 2025?

Тази страница е архивна. За текущата година вижте Задушници през 2026.

Три са големите задушници в православния календар – Голямата преди Месни заговезни, Черешовата след Спасовден и Архангеловата преди Архангеловден.

В част от страната се спазва и четвърта – Димитровската, в съботата преди Димитровден.

Всички те се падат в събота. Така е разпределен седмичният църковен кръг – съботата е денят за помен. На нея гробът се прелива с вино, кади се с тамян, а на присъстващите се раздава жито и по нещо сготвено, с думите „Бог да прости“.

Голяма Задушница 2025

Отбелязана е на 22 февруари 2025г., (събота) – Намиране честните мощи на мчци пострадали в Евгения.

Пада се в съботата срещу Неделя Месопустна, тоест срещу Месни заговезни, и е последният общ помен преди Великия пост.

Черешова Задушница 2025

Отбелязана е на 07 юни 2025г., (събота): Преп. Висарион Чудотворец и Иларион Нови.

Идва преди Петровите пости, а името си дължи на черешите, които тъкмо тогава узряват и се носят на гроба.

Архангелова задушница 2025

Отбелязана е на 01 ноември 2025г., (събота): Св. 33 мчци в Мелитин

Позната е още като Рангелова или мъжка. Тя затваря годината: съботата преди Архангеловден е последната, в която се излиза на гробищата. В църквите се служи обща панихида, а на гроба се пали свещ, кади се, оставят се цветя и се раздава за помен.

Откъде идва думата

„Задушница“ се разлага просто – за душите. Църковното ѝ име е Възпоменателна събота, а народните са различни по краища: помана, помен, мъртва събота, мъртвешка задушница.

Съботата не е избрана произволно. В седмичния кръг тя е денят, в който Христос е лежал в гроба – оттам и връзката ѝ с покойните.

Дребните правила, които се спазват

Ходи се рано. Обичаят иска гробът да е посетен преди обед, докато душите още „чакат“.

Гробът се почиства преди самия помен – плевене, измиване на плочата, подмяна на цветята. Едва след това се пали свещта и се кади.

Каденето върви от изток. Тамянът се обикаля три пъти около гроба, а не се оставя запален на едно място.

Не се плаче на глас над гроба. Народната вяра е категорична: сълзите тежат на душата и я задържат.

На места се раздават брашно и сол. Тълкуванието е красиво – както се разсипват те, така да се разсипят и греховете на покойния.

Не се раздава на гроба, а на хора. Ако не се е събрал никой, раздаваното се отнася на бедни или в църквата – оставено върху плочата, то не върши работа никому.