Голяма Задушница

Месопустна задушница – Голямата задушница

Среща се и под името Задушница пред Великия пост.

Тя се пада в съботата срещу Неделя Месопустна – неделята на Месни заговезни. От трите големи задушници тази е най-масово спазваната и тъкмо затова носи определението „голяма“.

Дата на празника

Голяма Задушница отбелязваме на 6 март 2027 г. (събота).

Защо точно тук в календара

Мястото ѝ не е случайно. В неделята след нея църквата чете евангелието за Страшния съд – затова тя се нарича и Месопустна, ден, в който месото се оставя. Църквата поставя общия помен непосредствено преди този текст: първо се споменават всички покойни, а после се чува четивото за съда над живи и мъртви.

Оттам нататък започва подготвителната седмица, в която се яде млечно, а същинският Велик пост тръгва след следващата неделя – Сирни заговезни.

Как минава денят

На Задушница се излиза на гробищата рано. Носи се коливо – подсладено варено жито, а с него хляб и вино; днес към тях се добавят и сладки или соленки.

Гробът се прелива, кади се с тамян, пали се свещ, оставят се цветя. Раздаването върви с познатото „Бог да прости“.

Молитвата може да се извърши на три места – на самия гроб, в храма или у дома. Разликата между двете служби е в дължината: на гроба обикновено се чете по-краткият парастас, докато панихидата е разгърнатият чин с повече молитви и с четива от Евангелието и от апостола.

Какво означава всяко нещо

Житото е образ на възкресението – зърното трябва първо да легне в земята, за да поникне.

Виното напомня за пролятата кръв. Свещта се пали за живата вяра, а самото пламъче – за това, че душата не угасва. Тамянът е чистата молитва, цветята – добрините на човека приживе.

Какво не се прави

Храна не се оставя върху гроба. Църквата е категорична по този въпрос и Библията не го подкрепя: оставеното не стига до покойника – душата не се храни с материална храна. На практика го изяждат бездомни животни, а гробът се омърсява.

Смисълът на раздаването е обратният – то се дава на живите. Онзи, който хапне, си спомня за човека и го споменава с добро. Затова и раздаването върви преди всичко към бедни и нуждаещи се, а не към близките, които и без това ще си спомнят.