Месни заговезни

Месни заговезни се отбелязва на 7 март 2027 г.

Месни заговезни е подвижен църковен празник – пада се винаги в неделя, точно осем седмици преди Великден.

Името му идва от глагола заговявам – тоест ям за последно нещо, което скоро ще ми е забранено. В случая това нещо е месото.

На тази дата православните ядат месо за последен път преди седемте седмици велик пост. Затова и трапезата е изцяло месна – каквото има в къщата, се изважда и се слага на масата.

Седмицата, която следва, е междинна. През нея месо вече не се яде, но млечното и яйцата още са позволени – оттам и изобилието от сирене, извара, масло и яйца до идната неделя, когато идват Сирни заговезни. Това е и последният отрязък, в който младите могат да излизат на хорището, да пеят и да играят.

На Месни заговезни се меси баница с мас и извара, вари се кокошка, реже се свинско.

Веселбите и игрите продължават през цялата седмица до Сирни заговезни, защото след това всякакво веселие се прекратява.

Месни заговезни

В храмовете на този ден се четат евангелските четива за Страшния съд. Смисълът им е да напомнят докъде води грехът и да призоват вярващите към милосърдие към ближния.

Другото име на деня е Неделя Месопустна – „месопустна“ значи именно ден, след който месото се оставя. По традиция на този ден момъкът иска прошка от родителите на момата, която е харесал.

Обичаи през седмицата

През седмицата – в сряда, петък и неделя – се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. През същите дни, а на места само на Сирни заговезни, се палят огньове и се прескачат, пак за здраве; после около тях се вие хоро и се пее. Оттам е и другото име на този период – Поклади.

По някои краища се пазят оратниците, наричани още огруглици – сламени факли, които всеки стопанин завърта над главата си, за да прогони бълхите от къщата.

Още по-известен е обичаят със запалените стрели. Всеки ерген прави примитивен лък и изстрелва горяща стрела в двора на харесаното момиче. Стрелбата продължава до късна нощ, а домашните на момата стоят будни, за да гасят, ако потрябва. Самата тя събира стрелите – колкото повече са, толкова по-горда се показва пред дружките си.

Какво се слага на трапезата

За вечерята на Месни заговезни се вари кокошка, готви се свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, свиват се сарми с месо, а на масата излизат и баница с животинска мазнина и баница с месо.

Обичаят иска малко преди вечерята младото семейство да навести кръстника и родителите на булката с дарове – варена кокошка, обреден хляб и вино. Днес мястото им често заема торта.

Вечерта цялата челяд сяда заедно и заговява за последно. Оттук нататък настъпват дните, в които веселието е забранено.

А на Сирни заговезни

Следващата неделя има свои обичаи. Трапезата вече е бяла – баница със сирене, варени яйца, варено жито и бяла халва с ядки. Тогава се играе и хамкането: на червен конец от тавана се спуска парче халва или варено яйце, най-старият мъж го завърта в кръг, а всички се опитват да го уловят само с уста. Който успее, ще е жив и здрав до следващата година.

Тогава е и прошката, дала другото име на деня. По-младите обикалят свекър и свекърва, тъст и тъща, кумове, по-големи братя и сестри, целуват ръка и казват традиционното „Прощавай, мале, тате…“, а домакинът отвръща „Просто да ти е, Господ да прощава“.

Вижте и:⤵️
Сирни Заговезни (Прошка)
Задушница
Задушници през 2023
Светената вода