Какво е да си вегетарианец?

Да стана ли вегетарианец?

Неблагодарно създание е човекът. Първо е тревопасно и не умее нищо. След това включва месото в менюто си – о, чудо! – започва да ловува, да си шие дрехи, да пасе добитък, да майстори съдове и дори да създава култура. И след като постига значителни успехи, изведнъж се замисля: не е ли вредно месото?….

Видове и подвидове на вегетарианците

Вегетарианското движение възниква в Англия през 1847 година, откъдето завладява и Европа. Първите вегетарианци най-силно се вълнуват от моралния аспект: те не желаят да поглъщат себеподобни. Но продължават да употребяват риба, яйца, стриди – тоест животни, които не смятат за подобни на себе си.

В интерес на истината трябва да се отбележи, че по онова време най-често вегетарианци стават възрастни хора. Те изпитват влечение към по-леката, нискокалорична храна, която им дава възможност да не натоварват храносмилателния си тракт и да спят без кошмари нощем.

По-късно, отделяйки се от месоядците и образувайки напълно самостоятелен клас, вегетарианците започват да се делят на подвидове.

Появяват се натуропати (или суровоядци). Те употребяват само растителна храна, която не е преминала никаква кулинарна обработка.

Храненето на натуропата изглежда приблизително така: два пъти на ден хапва голяма порция салата от зеленила и зеленчуци с добавени семена и ядки. Една от двете салати може да се украси с хляб или варен картоф. Вечерята се състои от плодове и билков чай с мед.

Най-добрата реклама за суровоядството е американският адепт Пол Брег, починал на 95-годишна възраст в резултат на нещастен случай. Бащата на 5 деца се удавя по време на сърфинг. В своите трудове той пише: „Аз съм здрав 365 дни е годината. Има два вида хора : истински – те сами се грижат за себе си, и неистински – възлагат тази грижа върху раменете на околните и на лекарите“.

Трудно е да не се съгласим с Пол Брег, макар че суровоядството едва ли е най-добрият начин човек да се погрижи за себе си. Тази област от диетологията е все още слабо изучена и е рано да се правят каквито и да е изводи.

За разлика от суровоядците строгите вегетарианци не вкусват не само сурово, но и варено зеле. Яйцата и млякото (да не говорим за месото) категорично отхвърлят. Те мотивират отказа си с това, че експлоатацията на живи същества, даващи такива продукти, не е по-хуманна от избиването на животни. Един вид, тежко ѝ е на кокошката да снася яйца.

Младовегетарианците (или нестрогите вегетарианци) са настроени по-либерално. Те не си отказват нищо освен месо, разбира се.

Нестрогите вегетарианци се делят на лактовегетарианци (разреждащи отказа от месо с мляко и млечни продукти, но отхвърлящи яйцата, от които след това се раждат живи същества) и лактоововегетарианци (те ядат и яйца). Към този период се опитват да се присламчват и тези, които не употребяват месо, но ядат риба.

Месофили и месофоби

За много хора отказът от месо е не само зеленчукова диета, но и своего рода философия, отхвърляща  войнстващия антропоцентризъм в полза на идеята, че всички форми на живот имат право на съществуване. Убийството на беззащитни животни тормози вегетарианското съзнание. И това е относително резонно – да убиеш себеподобни, е жестоко.

Но възниква закономерният въпрос: ако всички същества са живи, то защо да лишаваш от живот кравата, е съдизъм, а да косиш пшеничния клас, е норма? С какво той е по-непълноценен?

Повечето месофили не смятат отглежданите за храна животни за себеподобни. Затова пък месофобите са готови научно да докажат нашето родство с тях. Те твърдят, че по своята природа човекът е тревоядно същество. Строежът на зъбите при нас не е като при тигъра, а като при кравата. При това обаче забравят, че по своя анатомичен строеж човекът най-много прилича на … свинята. А тя е всеядна.

Още един аргумент против месото е, че животинската храна усилва агресията. Но дори и човек, напълно отказал месото, може да бъде зъл, жесток, истински садист и психопат. Ярък пример за това е строгият вегетарианец Адолф Хитлер.

От друга страна, агресията в разумни граници е дори необходима. Защото кариерният растеж, спортните постижения, умението да защитиш себе си, в основата си носят това негативно качество. Както се казва, въпросът е единствено в дозата.

Но и това не е всичко. Вегетарианците са изчислили, че да ядеш месо, излиза скъпо.

Цитираме:

„Ако САЩ предадат запаса си от зърнени храни и соя, който отива за изхранване на добитъка, на гладуващите страни, проблема с глада би бил разрешен“.

Може би, но тогава щяха да гладуват самите американци.

И все пак главният аргумент на вегетарианците е теорията, че месото е вредно за здравето. Древният човек е ял месо и е живял малко, твърдят адептите на морковите и зелето. И това е самата истина. Макар че кратката продължителност на живота се обяснява със съвсем различни причини. При това в процеса на еволюцията продължителността на живот постепенно се увеличава независимо от менюто. Тук вегетарианците възразяват, че ескимосите, с тяхната месна диета, остаряват рано и днес. Но месоядците „надцакват“ с кавказките дълголетници и техните любими шишчета и кебапи.

Противниците на употребата на месо за храна се аргументират с това, че сред злоупотребяващите с месо има много повече болни хора. Техните опоненти обръщат внимание само на една дума в тази съвършено справедлива статистика – злоупотребяващи.

Патологическите излишества никога не са от полза и това се отнася и за прекалената употреба на месо. Освен това месоядците настояват да не се забравя, че дисфункционалните разстройства на червата, тежките форми на авитаминоза и слепотата са чести спътници на строгите вегетарианци.

Така че всеки може сам да си направи изводите. А вие на какво мнение сте?

Не пропускайте да видите и ⤵️
Има ли кучета вегетарианци?
Суеверия свързани с храната
Въздържането от храна в определени часове регулира кръвната захар