Велики Вторник

Първото, което прави Велики вторник различен от останалите дни, е обичаят с „мълчаната“ вода. Момичетата тръгват към извора и се връщат оттам, без да разменят дума с никого – нито помежду си, нито с когото срещнат по пътя. Мълчанието се пази до прага. Смята се, че само така водата остава чиста и се сдобива с лечебна сила.

Църковно погледнато, вторникът от Страстната седмица е денят, в който Христос изрича пред множеството притчата за десетте девици.

Девиците са десет – пет разумни и пет неразумни. И едните, и другите имат светилници, но само разумните са донесли и елей. Тълкуванието на Църквата е следното: светилникът е тялото, а маслото – милосърдието. На гръцки „милост“ звучи като елеос, откъдето идва и елей.

За да се разбере притчата, трябва да се знае как е изглеждала еврейската сватба. Десет момичета с фенери е трябвало да осветяват пътя на младоженеца до дома му. Пламъкът обаче гасне, ако маслото свърши, затова всяка е носела и съдинка с елей, за да долива.

Половината от тях се сещат за това предварително. Останалите тръгват само със светилниците и когато идва часът да посрещнат младоженеца, фенерите им угасват.

Налага се да изтичат до търговците за масло. Успяват – и стигат до дома на младоженеца с ярко горящи светилници. Но празникът вече е започнал и вратата е затворена. На чукането отвътре се чува: „Кои сте вие? Аз не ви познавам.“

Поуката не е за маслото, а за навреме. Христос говори за готовността, която не се набавя в последния момент – милосърдието, доброто дело и вътрешният мир с хората и с Бога се събират през цял живот, не в нощта преди срещата.

Тропарът на Касиана

Вечерта на Велики вторник в храмовете се служи утренята на Велика сряда. По време на нея се пее един от най-красивите химни на Страстната седмица – тропарът на монахинята Касиана. Той е посветен на грешната жена, която помазала Христос с миро и измила нозете Му със сълзите си. Химнът е молитва за покаяние и се смята за истински бисер на църковната поезия. Мнозина вярващи идват на църква точно заради него.

Как се прекарва денят

Велики вторник е част от най-строгия период на поста. Вярващите се хранят скромно, без животински продукти, и се стараят да отделят повече време за молитва и тишина.

У дома денят често е посветен на подготовката за празника – почиства се, подреждат се стаите и се купуват необходимите неща за великденската трапеза. Боядисването на яйцата обаче остава за Велики четвъртък.

Притчата за десетте девици дава и прост съвет за деня: да не отлагаме доброто. Обаждане до близък човек, помирение след стара обида или помощ за някого в нужда са най-добрият „елей“, който можем да съберем преди Великден.