Велики четвъртък

Празници

Велики четвъртък се отбелязва на 29 април 2027 г.

Велики четвъртък е ключовият ден от Страстната седмица – и последният четвъртък преди Възкресение Христово. У нас е известен преди всичко като деня, в който се боядисват яйцата, но зад това стои доста повече.

Предците ни не работели на този ден, а извършвали редица обреди. Първото яйце задължително е червено. С него се прекръстват челата – първо на децата, после на всички в къщата.

Велики Четвъртък - Боядисване на яйца Велики Четвъртък – Боядисване на яйца

То не отива при останалите, а заема мястото на миналогодишното – онова, което е стояло в дома цяла година, за да носи здраве и радост на обитателите му.

Какво се е случило на този ден

Христос извършва пасхалната вечеря в дома на един йерусалимец. Преди самата трапеза измива нозете на апостолите – жест, който обръща представата за това кой на кого служи:

„Синът Човечески не дойде, за да Му служат, но да послужи“

След това установява тайнството Евхаристия и Сам причастява апостолите. Оттук нататък всеки вярващ има възможност да приема Христос в себе си на литургията – и задачата да Го опази у себе си, като поддържа сърцето си чисто.

Същата вечер, след като оставя новата заповед за любовта, Христос известява, че един от учениците ще Го предаде. Те се спогледали недоумяващи и всеки питал дали не става дума за него. Попитал и Юда – и отговорът бил толкова тих, че останалите не разбрали. Юда станал и излязъл, а те решили, че отива да пазарува: той държал кесията.

Защо яйцето е червено

Обяснението, което се разказва най-често, идва от преданието за Мария Магдалина. Тя се явила пред император Тиберий с вест за Възкресението и му подала яйце. Императорът отвърнал, че мъртвият възкръсва толкова, колкото бялото яйце може да стане червено – и яйцето в ръката ѝ почервеняло.

Първото яйце обаче има и практическа роля в дома: пази се цяла година и се нарича „стражар“ – на него се възлага да пази къщата.

Хлябът и козунакът

Днес се захранва нов квас и се забърква тестото за празничния хляб. По краища го наричат различно: кукла и плетеница, яйченик и квасник, харман, кошара, богова пита, великденски кравай.

Украсява се с нечетен брой яйца, червени или бели, около които се усуква тесто. Наред с големия се пекат и дребни хлебчета, всяко с по едно боядисано яйце в средата. Раздават се на кумовете, на роднините и на онзи, който пръв прекрачи прага.

Тогава се замесват и козунаците. Козунакът е сладък обреден хляб и има съвсем ясен смисъл: той е тялото, както червеното яйце е кръвта. Прави се кръгъл, оплетен, а в средата му отново се слага червено яйце.

Вижте още и ⤵️
Велики Понеделник
Велики вторник
Велика сряда
Велики петък
Велика събота
Великденското яйце – история
Поверия за Великден
Трапезата за Великден

Оценете статията:

Коментари

Още от тази категория

Съединението на България

Съединението на България

Как Княжество България и Източна Румелия се обединяват за една нощ. Вижте хода на събитията от есента на...

Сирни Заговезни (Прошка)

Сирни Заговезни (Прошка)

Сирни Заговезни 2026 е на 22 февруари. Вижте обичая с прошката, хамкането на халва, кукерите и защо денят...