Страстна седмица

Страстна седмица се отбелязва на 25 април 2027 г.

Думата страст в старобългарския език не значи влечение, а страдание. Оттам идва и името на седмицата, в която Църквата преживява последните дни на Иисус Христос – от влизането Му в Йерусалим до смъртта на кръста.

В началните ѝ дни във всеки храм на Страстната седмица у нас се пее Последованието на Жениха.

Всеки ден от понеделник до събота носи определението велик. Това е и последната седмица от Великденския пост, като за всеки от дните е предвидено особено богослужение. Краят ѝ е Великден.

Страстна седмица

Велики понеделник

Влизайки в Йерусалимския храм, Христос го намира превърнат в тържище и изгонва търговците оттам – домът за молитва не е пазар. Евангелието помни за този ден и проповедта Му в храма, и думите, изречени над безплодната смоковница. Смоковницата е образ на живот, който не дава духовен плод.

Велики вторник

Ден на последните поучения. В храма Христос разказва притчата за десетте девици, които чакат Жениха, и притчата за талантите, а също изрича и пророчеството за съдбата на Йерусалим.

Велика сряда

Два противоположни постъпка стоят един до друг в този ден. Жена, за която всички знаят, че е грешница, се приближава до Христос и излива върху Него скъпоценно миро – разкаяние без думи. И в същия ден Юда Искариотски отива при юдейските първенци и се пазари: тридесет сребърника срещу предателството.

Велики четвъртък

Денят на Тайната вечеря. Христос измива нозете на учениците Си, разчупва хляба и им подава чашата, установявайки светото причастие, и им казва, че един измежду тях ще Го предаде. Вечерта продължава в Гетсиманската градина – с молитвата, с целувката на Юда и с ареста.

Вечерта на четвъртък обикновено се отслужва утренята на Велики петък, на която се четат Дванадесетте евангелия – дванадесет откъса, разказващи страданията Христови.

Народният обичай отрежда на този ден боядисването на яйцата. Първото задължително е червено. С него бабата или майката прави кръстен знак първо по челцата на децата, после и по челата на възрастните в къщата.

То не се слага при останалите, а заема мястото на миналогодишното, стояло цяла година в къщата за здраве и берекет.

Разпети петък

Най-скръбният ден в годината. Наричат го и Велики петък. Пред Пилат Понтийски е произнесена смъртната присъда. Христос е поруган, бичуван, бит по лицето, увенчан с трънен венец и принуден сам да носи кръста си до лобното място. На Голгота Го приковават между двама разбойници и там Той издъхва; в този час слънцето помръква, а земята се разтърсва.

Велика събота

Ден на плача и на полагането в гроба. Йосиф и Никодим снемат пречистото тяло, увиват го в плащаница с благовония и го полагат в неизползвана още каменна гробница, изсечена в Йосифовата градина недалеч от Голгота. Гробът е запечатан и пред него застава стража.

На този ден Църквата възпоменава и слизането на Спасителя в ада.

Великден

Страданията свършват.

На третия ден след разпятието и погребението идва Възкресението. Първи празния гроб виждат жените мироносици, а ангел им известява: „Зная, че търсите разпнатия Исуса; няма Го тук: Той възкръсна!“

Магдалина изтичва с вестта при Петър и Йоан. Те се връщат в Йерусалим недоумяващи, а тя остава при гроба – и вижда първо двама ангели в бели одежди, а сетне и Самия Господ.

Светлото Възкресение

Последният, неделният ден на Страстната седмица е Великден – Светлото Христово възкресение. Службата отново започва по тъмно, защото неделният ден според църковното броене е започнал още със залеза в събота. След полунощницата свещеникът изнася светлината и приканва всички да си запалят свещ от нея, защото Христос е възкръснал.

Вижте още и ⤵️
Великден
Лазаровден
Цветница, Връбница
Томина неделя, Светла неделя