Велики Петък

Велики петък, познат у нас най-вече като Разпети петък, е най-тежкият ден в годината. На него Христос е разпнат – принесен в жертва за греховете на човечеството: „изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове“.

Денят е за душевно пречистване. Работа не се хваща никаква.

Същия ден тялото е и погребано – положено в изсечена в скала гробница, затворена с грамаден камък и охранявана от стража. В храмовете се извършва опелото Христово.

В храма хората се провират три пъти под масата, на която е положена плащаницата – за здраве през годината – а на излизане целуват разпятието. Утринното богослужение включва четенето на дванадесетте евангелски откъса, посветени на Христовите мъки. Именно оттам иде и името на седмицата: „страст“ на църковнославянски значи страдание.

Постът днес е най-строгият от цялата Страстна седмица: църковното правило е нищо да не се яде и нищо да не се пие, дори вода.

Народът го е казал по свой начин – на Разпети петък „и пиле не пее, и гнездо не вие“. Всяко живо същество страда заедно с Богочовека.

Литургия през деня не се служи. Това е единственият ден в годината, в който Църквата не извършва Евхаристия – защото самата жертва се извършва днес.

Вечерната служба пресъздава погребението. Насред храма се подрежда Христовият гроб, отрупан с цветя, а плащаницата – платно, върху което е извезан Спасителят, положен в гроба – престоява до този момент върху светия престол. От олтара тя се изнася тържествено и се поставя в гроба.

Песнопенията са изцяло за страданието и смъртта. Едно от тях носи името „Плачът на Богородица“ – чете се в памет на онова, което е преживяла Дева Мария, изправена до кръста на своя син.

През деня в църквата се носят яйце и здравец, които се оставят пред разпятието.

Какво още се разказва за този ден

Евангелията описват и онова, което съпътства смъртта на кръста: слънцето помръква, земята се разтърсва, а завесата в храма се раздира отгоре додолу. Разпнатите са трима – Христос и двама разбойници отляво и отдясно, като единият от тях се разкайва.

Вечерта Йосиф Ариматейски отива при Пилат и измолва тялото. Заедно с Никодим го снема от кръста и го полага в собствената си, неизползвана дотогава гробница.

Народните правила

Земята днес не се пипа. Не се копае, не се сади и не се сее – според поверието в този ден земята е в траур и всичко посято в нея ще изгние.

Не се пере и не се простира. Не се меси и хляб.

Не се сърбат яйца и не се пее. Дори веселият глас се смята за неуместен, докато плащаницата стои в гроба.