Сретение Господне

Сретение Господне се чества на 2 февруари – четиридесет дни след Рождество Христово.

Името идва от старобългарското сретение, тоест срещане. На този ден се възпоменава посрещането на младенеца Иисус в Йерусалимския храм от престарелия праведник Симеон – сцена, описана от евангелист Лука с рядък драматизъм.

Законът

По Мойсеевия закон всяко първородно момче принадлежи на Бога и трябва да Му бъде представено.

Установено било за спомен от избавянето на израилските първородни от смъртта, поразила всички египетски първородни – от човек до добитък.

Законът определял и откупа за детето. Четиридесет дни след раждането майката отивала в храма и принасяла жертва – агне.

На същия ред се подчинила и Богородица, макар да носела в ръцете си Сина Божий.

Старецът Симеон

В Йерусалим по това време живеел старец на име Симеон – човек благочестив и много стар. Светият Дух му бил дал обещание: смъртта няма да го вземе, преди да е видял с очите си Родения от девица.

Свещеното предание обяснява откъде идва това обещание.

Симеон бил един от седемдесетте преводачи, натоварени от египетския цар Птоломей II Филаделф да преведат Стария завет от еврейски на гръцки. На него се паднала книгата на пророк Исаия.

Когато стигнал до глава 7, стих 14, помислил, че в текста има грешка – там било казано:

„Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил.“

Посегнал да поправи думата „Девица“. Тогава го спрял ангел Господен с обещанието, че няма да умре, преди да види с очите си как тези думи се изпълняват.

Срещата

Същия ден Духът го отвел в храма – точно в часа, в който внасяли Иисус.

Взел Младенеца на ръце, благословил родителите и в пророческо вдъхновение изрекъл: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико!“ – молитва, която и до днес се чете в християнските храмове.

После се обърнал към Мария:

„Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца.“ (Лука 2:25-35)

Пророчица Анна

Симеон не е единственият, който познава Месията в детето.

Пророчица Анна е дъщеря на Фануил. Останала вдовица съвсем млада и оттам нататък живяла в храма, в пост и молитва, с една надежда – да дочака Спасителя.

Щом зърнала Иисус, тя започнала да благодари на Бога и да разказва за Младенеца на всеки, който чакал избавление.

Празникът

Църквата причислява Сретение Господне към дванадесетте велики празника в годината. По характер той е едновременно Господски и Богородичен – оттам и двойното му място в календара.

Празнува се от първите векове на християнството, но тържествеността, с която го знаем, се утвърждава при Юстиниан Велики – византийският император, управлявал от 527 до 565 г.

Обичаят е жив и днес. Новородените се занасят в храма на четиридесетия ден от рождението си за благословение, а на майките свещеникът чете определена молитва.

У нас празникът се нарича още Зимна Богородица или Вълча Богородица.

Същият ден е и Петльовден

На 2 февруари се пада и Петльовден – празникът на мъжката рожба.

Преданието го свързва с кръвния данък – най-тежкия за българите, събирането на малки момчета за еничари.

Легендата разказва за смела еркечанка от с. Еркеч, Бургаско, която скрила мъжкото си чедо и отказала да го предаде. Заканили ѝ се, че ако не го даде, детето ще бъде заклано. Тя отвърнала, че сама ще заколи момчето си, но на тях няма да го даде.

Още същата нощ извела детето вън от селото и го укрила. Върнала се и в полунощ заклала петела върху прага, а с кръвта опръскала всичко наоколо.

На сутринта дошлите отново турци се стъписали пред тази гледка. От Еркеч повече не взели момчета.

Оттогава до днес денят се отбелязва като празник на мъжкото начало на българския род.

Вижте подробно обичаите, курбана и трапезата в статията за Петльовден, както и рецептите за петел с ориз, петел с каша, зелник, кравайчета и тиганици.

Защо на четиридесетия ден

Числото не е избрано от църквата, а е взето наготово от закона.

Четиридесет дни е срокът на очистването след раждане на момче според Мойсеевия закон – времето, през което родилката не влиза в храма. За момиче срокът е двоен.

Затова и всичко в този празник върви по четиридесет: Христос е донесен на четиридесетия ден, българските бебета и днес се носят на църква на четиридесетия ден, а четиридесет дни се броят и след смъртта на човек.

Сретение стои точно на границата. С него завършва коледно-богоявленският цикъл, а самата дата попада в средата между зимното слънцестоене и пролетното равноденствие – оттам и вярването, че оттук зимата се пречупва.

Често задавани въпроси за Сретение Господне