Цветница

Цветница е подвижен християнски, религиозен и народен празник, който се празнува както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Пада се в шестата неделя на Великия пост.

Именници

Аглика, Билян, Биляна, Божура, Виола, Виолета, Върбан, Гроздан, Грозда, Дафина, Дафинка, Дафин, Дафна, Дафне, Дельо, Делян, Деляна, Детелин, Детелина, Жасмина, Жасмин, Здравка, Здравко, Зюмбюла, Зюмбюл, Ива, Ивана, Иванка, Иглика, Калин, Калина, Калия, Камелия, Карамфил(А), Латин, Латина, Лиана, Лилия, Лили, Лиляна, Лилян, Лила, Лозан, Лоза, Лозо, Лозина, Люлин, Малина, Малин, Малинка, Маргарита, Маргарит, Нева, Невена, Ралица, Ренета, Рени, Роза, Розалина, Розалия, Розмари, Роса, Росен, Росица, Ружа, Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафила, Трънко, Тръно, Трънка, Цвета, Цветан, Цвети, Цветанка, Цвете, Цветелин, Цветелина, Цветин, Цветина, Цветозар, Цвята, Цвятко, Цвято, Яблен, Яблена, Ябленка, Ябълка, Явор, Ягода, Ясен, Ясна, Билян, Биляна, Божур, Виолина, Върба, Върбана, Върбина, Върбинка, Гергина, Гроздан, Гроздана, Грозданка, Далия, Дафин, Дафина, Дафна, Дельо, Делян, Деляна, Жасмин, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл, Зюмбюла, Ива, Карамфил, Карамфила, Карамфилка, Китка, Латинка, Лилия, Лилян, Лиляна, Лоза, Лозан, Лозана, Лозен, Лозена, Лозина, Лозка, Малин, Малина, Малинка, Малинко, Марга, Маргерита, Невен, Невяна, Розен, Розина, Розица, Росина, Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафила, Трендафилка, Трънко, Трънка, Тръно, Цвета, Цветалина, Цветан, Цветана, Цветелин, Цветелина, Цветиана, Цветил, Цветин, Цветина, Цветияна, Цветко, Цветка, Цветозара, Цветомила, Цветомир, Цветомира, Цветослав, Цветослава, Цвята, Цвятка, Цвятко, Ценьо, Ценю, Яблена, Явора, Яворина, Ягодина, Ягодинка, Ясмин, Ясмина, Билка, Билко, Билина, Билчо, Росан, Росена

Цветница или Връбница се празнува в неделя след Лазаровден. Смята се, че на този ден Господ Исус Христос дошъл на магаре в Ерусалим, посрещнат с радост от хора с палмови клони в ръцете си.

Цветница - Връбница — Цветница – Връбница

Православната традиция в България е избрала за този празник клон от току-що избухнала върба. В нощта преди през времето на нощното бдение тези клончета се осветяват в църквата и на сутринта се подаряват на вярващите. Всеки носи в къщата върбови клонки, тъче от тях венец и го закача на вратата против злото и болестите. Този венец се изгаря едва след година.

В някои райони на България е известен обредът „кумичене“. Младите момичета, вече отпразнували навечерието на Лазаровден, се събират до релата. Всяка носи със себе си ореола от върбови клонки и специален обреден хляб „куклата“. Тя поставя всичко това на дъската и я пуска в реката. Момичето на която венецът плува пред всички става „кума“ и повежда хорото до дома си.

В североизточната част на България „Цветницата“ е свързана с паметни церемонии. Смята се, че на този ден мъртвите „разпускат“ (душите им излизат от гробовете си) и искат от близките си да им донесът нещо. Още преди изгрев слънце, жените отиват на гробищата с върбови клонки и сено в ръцете си. Кадят гроба с ким, напояват с вода и поставят близо до паметника клоновете, а след това запалват на същото място и сеното.