Обичаи за Цветница

Ден след Лазаровден идва Цветница – едва ли има по-цветен и по-весел ден в пролетния календар. Празнуват го и всички, чиито имена идват от цвете.

Датата е подвижна: неделята след Лазаровден, точно седмица преди Великден.

Това е денят на цветята, на младостта и на започващия живот. Имената му са различни според мястото – Куклинден, Вая, Цветна неделя, Връбница – но поводът навсякъде е един: Христос влиза в Йерусалим и Го посрещат с палмови и маслинови клонки.

Именници

Аглика, Билян, Биляна, Божура, Виола, Виолета, Върбан, Гроздан, Грозда, Дафина, Дафинка, Дафин, Дафна, Дафне, Дельо, Делян, Деляна, Детелин, Детелина, Жасмина, Жасмин, Здравка, Здравко, Зюмбюла, Зюмбюл, Ива, Ивана, Иванка, Иглика, Калин, Калина, Калия, Камелия, Карамфил(А), Латин, Латина, Лиана, Лилия, Лили, Лиляна, Лилян, Лила, Лозан, Лоза, Лозо, Лозина, Люлин, Малина, Малин, Малинка, Маргарита, Маргарит, Нева, Невена, Ралица, Ренета, Рени, Роза, Розалина, Розалия, Розмари, Роса, Росен, Росица, Ружа, Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафила, Трънко, Тръно, Трънка, Цвета, Цветан, Цвети, Цветанка, Цвете, Цветелин, Цветелина, Цветин, Цветина, Цветозар, Цвята, Цвятко, Цвято, Яблен, Яблена, Ябленка, Ябълка, Явор, Ягода, Ясен, Ясна, Билян, Биляна, Божур, Виолина, Върба, Върбана, Върбина, Върбинка, Гергина, Гроздан, Гроздана, Грозданка, Далия, Дафин, Дафина, Дафна, Дельо, Делян, Деляна, Жасмин, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл, Зюмбюла, Ива, Карамфил, Карамфила, Карамфилка, Китка, Латинка, Лилия, Лилян, Лиляна, Лоза, Лозан, Лозана, Лозен, Лозена, Лозина, Лозка, Малин, Малина, Малинка, Малинко, Марга, Маргерита, Невен, Невяна, Розен, Розина, Розица, Росина, Теменуга, Теменужка, Трендафил, Трендафила, Трендафилка, Трънко, Трънка, Тръно, Цвета, Цветалина, Цветан, Цветана, Цветелин, Цветелина, Цветиана, Цветил, Цветин, Цветина, Цветияна, Цветко, Цветка, Цветозара, Цветомила, Цветомир, Цветомира, Цветослав, Цветослава, Цвята, Цвятка, Цвятко, Ценьо, Ценю, Яблена, Явора, Яворина, Ягодина, Ягодинка, Ясмин, Ясмина, Билка, Билко, Билина, Билчо, Росан, Росена

👉Изберете пожелание за Цветница

Обичаите на деня:

Богослужението всъщност започва още в късния следобед на Лазаровден и продължава на самата Цветница.

Обичаи за Цветница

Защо върба, а не палма? По простата причина, че палми у нас няма, а върбата е дървото, което се разпуква първо след зимата. Нейните клонки заместват палмовите листа, с които според преданието посрещат Христос, влизащ в града възседнал магаре. Тъкмо това е причината празникът да носи и името Връбница.

Кършат ги още в събота, на Лазаровден, и на другия ден ги внасят в църквата – там ги освещават заедно с първите цветя, с нарочни за случая молитви.

След службата всеки си взема от осветените клонки и цветя. Едната част отива пред домашната икона или на кандилото – за да пази къщата. От останалото се сплита венче, което се окачва над входната врата и стои там до идната пролет, за да отбива уроки от цялото семейство. Празникът се чества от IV век насам, а молитвата в него си остава същата – Господ да не дава никому кръст, по-тежък от онзи, който може да носи.

Привечер момите и ергените излизат на лазарското хоро за последен път през тази пролет.

Лазарско хоро

Какво се прави с върбата през годината

Обредите с върбовите клонки са много и по различни краища различни, но всички тръгват от едно – вярата в лечебната ѝ сила.

При тежко раждане бабата източвала вода трикратно през венчето и я подавала на родилката; по други места вместо това палела клонките и я обкадявала с дима.

За добитъка – със свежи венчета се кичели рогата, а разболее ли се животно, прекадявали го с дима от изсушените.

При урочасано дете умивали го с вода, в която е стояла осветената на Цветница върба – „за да се пръснат уроките“.

Срещу градушка венчето се изнасяло навън, а на места и се запалвало, щом се зададе тежък облак.

При болки в кръста хората се опасвали с осветената върба или слагали венчето върху болното място.

В нощвите също слагали от нея – за да не се завъдят червеи в брашното.

Задушницата, за която малко се говори

По някои краища и до днес се смята, че на този ден мъртвите чакат своите да се отбият при тях. Затова още в ранни зори жените поемат към гробищата, натоварени с върбови клонки, кадилница, стомна и наръч царевичак. Кадят, преливат плочите, забиват клонките до тях и накрая палят царевичните стъбла.

От понеделника след Цветница започва Страстната седмица – дните на страданието преди Възкресението.

Кумиченето

Следобед на Цветница – а по места още след пладне на Лазаровден – възрастни жени повеждат лазарките към реката, за да си изберат кума. Всяка мома свива венец от върба, който наричат търкалце или колелце. Пускат ги едновременно по водата и запяват:

„Лаленце се люлее сред зелени ливади,
не е било лаленце, ами е било детенце.
Майка му го будеше:
Стани, стани, детенце,
за да видиш лазарки!“

Чието венче отплува най-далеч, тя става кума. Понасят я на ръце с песни към селото, а оттам нататък до Великден ѝ говеят: не я заговарят, ако я срещнат, и не ѝ минават път. Мълчанието се вдига чак на втория великденски ден, когато цялата дружина се изсипва у тях – „за да ги опрости“ – и едва тогава ѝ проговарят. Носят ѝ обреден хляб, наречен кукла, с червено яйце в средата. Майка ѝ подрежда трапеза за всички и говеенето свършва.

Начинът на избиране не е еднакъв навсякъде. В Софийско теглят чоп. По други села нареждат върху дървена бухалка за пране толкова залъка, колкото са момите, и я пускат по течението – чийто залък стигне най-далеч, тя е кумата. После всички тръгват към нейния дом; по пътя тя играе, а останалите пеят: „Напред, напред, кумице, Лазаре!“. Стигнат ли, разделят си онова, което са събрали при лазаруването, и после сядат да ядат заедно. В Добруджа пък кумиченето изобщо не служи за избор на кума – по него гадаят коя мома ще се задоми първа, коя втора и така до края на годината.

Вижте още и ⤵️
Поверия за Цветница
Обичаи за Лазаровден
Пожелания за Цветница
Великден