Лазаруване

Лазаруване – това е пролетен момински обичай, изпълняван на Лазаровден. По стар обичай нагиздени със свежи пролетни цветя и пъстри лазарски премени, млади момичета тръгват от къща на къща, пеейки песни за любов, женитба, семейно благополучие, плодородие, сила, хубост, богатство, късмет и здраве. По ризите на лазарките са избродирани пъстри цветя, такива, каквито са сплели в косите си.

Тодоровден (Конски Великден) именници: ДОРА, ДОРИАН, ДОРИАНА, ДОРИЕТА, ДОРИНЕЛА, ТЕО, ТЕОДОР, ТЕОДОР(А), ТЕОДОРА, ТОДОР, ТОДОРА, ТОДОРА,ТОДОРКА, ТОДОРКА, Тодор

Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

На самия ден, събота, преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място и запяват. Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазарките. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста. В много от къщите канят лазарките най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. Напускайки двора, те пеят песен. Вечерта лазарките си разделят всичко, което са събрали помежду си.

Характерно е обредното облекло на лазарките – невестинско празнично облекло (взето от невести):сая, алена скутачка, невестинско елече, пафти, на главата с бял яшмак (забрадка), а на врата с гердани, пендарки. „Шеталиците“ носят кърпи „кланячки“, с които невестите се кланят на сватбата. В ръцете си носят цветя – теменужки, здравец, иглика, кукуряк, клонки от плодни дръвчета.

Основни изпълнители в обичая са момичета от 5-6 годишна възраст до 10-12 годишни. Подготовката им започва още през Великденските пости. Те се събират, учат и си припомнят лазарски песни и игри. Обикновено им помага по-възрастна жена, която вече е лазарувала и знае песните.

В подготовката се включва и изработката на лазарското облекло и реквизита. Обличат се в празнични костюми, по-често невестински, които вземат от наскоро омъжилите се момичета. По време на подготовката се уговарят по групи къде ще ходят, тези групи са разделени по махали и е много рядко в селото или населеното място да има само една група лазарки. От всяка група се избира едно момиче за водачка, наричана още – буенец, войвода, кръсница.

Лазарските песни се пеят само на Лазаровден – „греовно е да се пеят и друг ден, че бие град“. На самия ден, събота преди изгрев, лазарките се събират рано на уреченото място (на висок баир) и запяват. Преди да се чуе песента им, всеки трябва да е хапнал нещо – „станувайте, да апнете, да ви лазарици на тратат“:”Жива била и здрава била, Бела сабото, щото ни е собрала, е Лазаре, сите дружки заедно!”

След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по пътищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста. В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата се слага и погача.

Лазариците играят в кръг, под такта на песента. След това всяка лазарица взима късче от хляба, потапя го в меда и го изяжда, потапя пръстите си в паницата с вода, намокря ги, намокря и устата си, после се избърсват в престилката на домакинята, за да лепнат пчелите, когато се роят, за да останат на куп у дома, а не да бягат по чужди дворове. Напускайки двора те пеят песен.

На лазарките се дават пари, които те разделят по между си. Още същата вечер лазарките връщат дрехите на невестите.

Интересното за този обичай в бовския край е т.н. „мятане“ на кърпа от лазарките на рамото на стопаните при наричането за здраве и берекет. В кърпата домакините връзват желязна пара, за да е „здрава“ годината като желязото и я дават на лазарките.

В Северна България и на други места е традиция стопанинът на дома приел лазарките, освен с пари и дребни подаръци, да ги дарява с яйца, които се събират за предстоящия празник Великден. Затова там освен характерното празнично облекло задължителено се носят и малки кошнички за събиране на дарените яйца.

В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.