Лазаровден се свързва с доста поверия.
Тъй като момиче, което не е лазарувало, не може да се момее. Поне така било преди години.
Тодоровден (Конски Великден) именници: ДОРА, ДОРИАН, ДОРИАНА, ДОРИЕТА, ДОРИНЕЛА, ТЕО, ТЕОДОР, ТЕОДОР(А), ТЕОДОРА, ТОДОР, ТОДОРА, ТОДОРА,ТОДОРКА, ТОДОРКА, Тодор
Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️
💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!
А замомее ли се девойката, то обществото официално ѝ дава правото да сресва косата си като възрастните жени, да носи косатник, да се кичи с китки и венец на главата, да се облича с везана риза, да носи гердан, пръстени и гривни, вече може да „либи любовник” и да се омъжи. Ето така посветените момиченцата минавали в новата социално-възрастова група.
Може да си преставим колко важен е бил този момент в живота на девойката и ето защо подготовката за Лазаровден започвала отдалеко, още „сред пости“. По-възрастна жена, отдавна минала през лазаруването, помагала да се разучат песните, които ще се пеят, докато се обикаля селото. Тъй като Лазаровден е празник на женската хорова песен и танц. Една част от девойките пеят, а по-малка група – играят.
Лазаровден е подвижен. Християнският празник, с който съвпада, също е променлив, защото възкресението на Лазар зависи от Възкресение Христово. Така Лазаровден е винаги седмица преди Великден. Тази година е на 24 април.
Празничният обряд започвал от сутринта. Лазарките, разделени на групи от по 5-6 момичета, облечени в невестински дрехи, обикаляли селото. В Източна Тракиялазарките обличали нови булченски дрехи, за да „ги разтърсят за хаир”. В Кюстендилско носели в ръка „кланячка” кърпа, с която невястата „се кланя” на сватбата. Лазарското украшение за глава в Шоплука също е особено – направено като китка от копринена трева, с втъкнато красиво пауново перо.
Цялата лазарска премяна, подчертава брачния характер на празника, но и песните са свързани с любовта, женитбата и плодордието – изконните човешки надежди, които винаги се преплитат.
В някои краища на Кюстендилско лазарките пеели и по пътищата, в гората, дори влизали в раззеленилите се ниви – все за плодородие, здраве и щастие. Но като цяло, лазарките влизали във всяка къща с типичното обръщение
Ой, Лазаре, Лазаре…
Според традицията се припявало на всеки член от семейството, в зависимост от пола, възрастта и положението му в обществото. Иска ми се да припомня една лазарска песен от Софийско, влязла в христоматиите български като една от най-хубавите творби в цялата народна поезия:
Що ми е мило и драго,
че се е пролет пукнала!
Все е излезло на трева,
и стока море и мъка…
Я дай ни, боже, я дай ни
тая година най-добра,
за всички здраве и живот,
орачу добър берекет!
Вярвало се, че магията на словото ще помогне не само на девойчето да премине в групата на момите, но и на пролетта да смени зимата. С вяра в магията са свързани и някои от практиките.
Обикновено стопанката търкулвала сито пред лазарките. По това как ще падне се гадаело за бъдещето плодородие. Или докато лазарките играели, ги посипвала с жито и те се завъртали с думите: Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…
Навсякъде стопанката задължително дарявала лазарките и със сурово яйце, а то има много важна роля в народната вяра. От една страна е символ на безсмъртието, а от друга – с него могат да се гадаят тайните на съдбата и да се развалят магии.
Къща, в която на този ден са влезли лазарки, се считала за благословена и щастлива – така както го и пожелавали лазарките с песните си.
С пролетните момински обичаи е свързано и древното и интересно поверие, че девойка, която е лазарувала, не може да бъде похитена от змей.
В Източна Тракия дълго живяла легендата за Змейовата невеста.
Тръгнала Ружа с майка си и тейко си на сбор в съседно село. Ожадняла и решила да се отбие от пътя до змейовото кладенче, вода да пийне. Не послушала съвета на тейко си, че мястото е лошаво. Тъкмо се навела над кладенеца, и дошъл един змей, който ѝ рекъл да стане змейца.
„Богата и пребогата ще бъдеш” – казал. Но Ружа се уплашила и хукнала да бяга. Настигнала баща си и майка си. Нищо не им казала.
Отишли на сбора, момите пеели, но Ружа не била весела — мислела за предложението на змея. И щом се пръснал сборът, изоставила своите и отишла на кладенчето. Пристанала на змея.
Минали години. Домъчняло ѝ, та помолила змея да я пусне, да види близките си. Змеят се съгласил, пуснал я по същото време, на същото кладенче. Но през годините, прекарани със Змея, ѝ била пораснала змейова опашка, и тя първо решила да се освободи от нея. Извила се и опитала да я захапе, но… не успяла. Завила се на другата страна и отново опитала – пак не успяла. Започнала лудо да се мята насам-натам, но без успех. Дочула песните на момите, които се връщали от сбора. От ужас, че така ще я видят дружките ѝ, кървава пяна се появила на устните ѝ, и сърцето ѝ се пръснало.
Така я намерили и девойките. Погребали я там и оттогава всяка година на този ден се събирали на кладенчето и хоро играели, ама „несключено” и като змеица го извивали в помен на мома Ружа – змейицата. Танцът нарекли „буенец”, а момите, които играят – „лазарки”.
Според народното поверие, ако лазарките пропуснат някоя къща, то тя ще бъде сполетяна от нещастие.
Понякога се случва момите умишлено да не отидат в някоя къща. Това обаче наистина се случва изключително рядко.
Народните вярвания сочат, че на Цветница мъртвите се разпускат от гробовете и могат да се върнат при живите.По стара традиция лазарките в никакъв случай не посещават домовете на „падналите“ и отхвърлените.
Периодът, в който мъртвите души са на свобода, е до Архангеловден. Tогава Господ ги прибира отново.
Именно за да се засвидетелстват обичта и уважението към починалите ни близки, се устройва Лазарска задушница.
В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробищата, за да прекадят. Преливат ги с червено вино и раздават жито и краваи.
Същата вечер или навръх Лазаровден всяка стопанка трябва да раздаде малки обредни хлебчета. Всяко от тях се нарича на името на някой от починалите близки или роднини. Обредните хлебчета задължително трябва да бъдат нечетно число. Именно заради вярването, че мъртвите се разпускат, се палят и огньове на гробовете.
Смята се, че светлината ще им помогне да се ориентират по-лесно по пътя към дома. Същата работа върши и свещичката. Народните поверия сочат, че девойката, която е лазарувала и се е кумчила, може да бъде похитена от змей.
Тя вече има правото да се моми и да бъде в очакване на своето венчило.
Не пропускайте да видите и ⤵️ ЛазаровденЛазаруване
Обичаи за Лазаровден
💌 Пожелания за Лазаровден
Трапезата за Лазаровден
Традиции за Лазаровден
