Поверия и суеверия за Голяма Богородица

Голяма Богородица, известна още като Успение Богородично, е сред най-тачените християнски празници и се отбелязва както от източното православие, така и от Западната църква.

На тази дата храмът си спомня земната кончина на Дева Мария и приемането на душата ѝ в небесното царство. Предхожда го двуседмичен пост – от 1 до 14 август. Ето какво разказва народната памет за деня.

Поверия и суеверия за Голяма Богородица - 15 август — Поверия и суеверия за Голяма Богородица – 15 август

Забраните

Старо поверие гласи: на този ден нищо червено не се пипа. Пазели се добитъкът да не пропикае кръв, а младите булки – да не останат ялови и бездетни.

Не се залавя никаква работа. Народната традиция задължава домакините да оставят настрана хурката и стана: не се снове, не се тъче, не се плете и не се шие между Голяма и Малка Богородица, за да е здраво домочадието.

Вършитбата трябва да е зад гърба на стопанина. Който не е прибрал зърното до Голяма Богородица, се смятал за нехаен домакин.

Молбите на бездетните

Смятало се, че на този ден Божията майка чува молитвите и жените без рожби могат да заченат. Оттам и множеството обичаи, свързани с деня.

Още на 14 август вечерта жените, копнеещи за дете, отивали в храмовете, носещи името на светицата. Занасяли дарове и оставали да пренощуват там с надеждата, че тя ще ги дари с отроче. Днес мнозина правят това и на самия 15 август.

Младите бездетни булки носят дарове в църквата – цветя, кърпи и платове – и ги оставят под иконата на Богородица.

Според друго вярване, жена без деца, която първа поздрави именница и първа опита от царевицата на празничната трапеза, ще бъде чута и скоро ще си има чедо.

Едно от светите места е манастирът „Света Богородица“ в с. Арбанаси. В тамошния храм „Успение Богородично“ се пази чудотворна икона, за която преданието разказва, че помага на бездетните да заченат. За празника там се стичат и много болни, търсещи изцеление. Мълвата казва, че чудото измолват само онези, чийто поглед пръв е паднал върху иконата в ранното утро.

Трапезата и знаците

Оставя се един празен стол. Той чака нечакания гост, пази мястото на отишъл си близък и напомня, че никой не е вечен на тази земя.

Гроздето вече е на трапезата. Народът не го е посягал преди Преображение на 6 август, когато то се освещава – затова девет дни по-късно е сред първите неща, които се слагат за празника.

Завали ли дъжд на 15 август, годината, която идва, ще бъде плодородна.

Мнозина преспиват на свято място в нощта срещу празника. Молят се за здраве и берекет и си пожелават нещо съкровено, вярвайки, че с благословията на Богородица то ще се сбъдне.

Оттук нататък започват „Богородичните дни“. Двадесет и четирите дни до Малка Богородица на 8 септември се смятат за време под нейна закрила – в тях се залавяли с по-леки работи и се внимавало с обричанията.