Поверия за Видовден

Почитаните на този ден са трима: Вартоломей, брат му Елисей, когото наричат и Лисе, и сестра им Вида. Денят се смята за ден на предпазването от градушка и от другите природни напасти. Заедно с Герман, когото също броят за техен брат, Елисей и Вартоломей носят прозвището „светци градушкари” – те пращат бурите и мълниите там, където има вина за наказване. Оттук идва и познатото на всеки българин „Ще дойде Видовден„: стихията удря виновния и рано или късно става ясно кой е той.

Видовден и градушката

Вярата, че градушката е разплата за сторен грях, е родила и представата, че тъкмо на Видовден всичко скрито излиза наяве.

Празникът се пази на много места в страната, но най-живо се усеща в Годечко, Брезнишко и Трънско.

Какво не се прави

На Видовден не се залавя нова работа. Причината е проста – да не се разгневят двамата братя на Вида, които народът брои за господари на градушката.

Празникът пази и очите – на него се иска зрение да не отслабва и слепота да не сполети никого. Обредът започва вечерта преди Видовден: в чашките на растението лугачка се събира дъждовна вода, а в нея се оставя китка трендафил да престои. На сутринта с тази вода се промиват възпалени и болни очи.

Гадания и обичаи

За неомъжените денят е ден за гадаене: те се измиват с водата, оставена срещу празника – за буйна коса и за чиста кожа. Вечерта всяка откъсва три стръка шавар и им дава имената на тримата ергени, които харесва. Стръкът, който се е източил най-високо, посочва момъка, за когото ще се задоми до Нова година.

Друг стар обичай е момите да изваждат чеиза от раклата и да го простират по оградите. Уж да се проветри и да го напече слънцето – но истинската причина е да го видят и съседите, и ергените.

В Видовден има и нещо от старото слънцепоклонство. Хората стават още по тъмно, за да не изпуснат изгрева: вярва се, че видяното слънце дарява здраве и добро настроение за цялата година.