Успение на Пресвета Богородица се отбелязва на 15 август 2027 г.
Успение Богородично, наричано у нас Голяма Богородица, е сред най-големите християнски празници и се чества еднакво от православни и от католици.
Денят е посветен на успението – смъртта на Божията майка. Преданието разказва, че тогава апостолите се стичат от всички страни, където проповядват – идват да се сбогуват с Пресвета Богородица и да положат пречистото ѝ тяло в гроба.
Именници
Мари, Мариам, Мариан, Мариана, Мариела, Мариета, Марина, Марин, Маринчо, Марио, Мариус, Марица, Мария, Мариян, Марияна, Марлена, Маруся, Маруша, Маруца, Преслав, Преслава, Ана-Мария, Мара, Мариела, Мариета, Марин, Маринела, Мариола, Мария-Магдалена, Мариян, Марияна, Маряна, Преслав, Преслава, Марийка, Маруша, Марушка
Успение на Пресвета Богородица
Успенският пост
Празникът се предшества от пост, а самият пост има двойно начало. В древността едни християни постели преди Преображение Господне, други – преди Успение на Пресвета Богородица.
Константинополският събор от XII век, свикан по времето на патриарх Лука, обединява двете практики и определя всички християни да спазват Успенския пост – от 1 до 15 август.
Самият празник продължава девет дни, а отдаянието му е на 23 август.
Постът е строг – по тежест отстъпва само на Великия. Риба се разрешава единствено на Преображение, 6 август, който попада точно в средата му. Затова и двата празника се усещат като един отрязък: започва се с гроздето, което се освещава на Преображение, и се завършва с трапезата на Успение.
Гробът в Гетсимания
Храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим
В Йерусалим, в Гетсиманската градина, стои гръцката православна църква „Успение Богородично“ – издигната точно там, където преданието сочи гроба на Божията майка.
Първият храм там е от IV век. Запазеният до днес каменен градеж обаче е по-късен – кръстоносците обновяват сградата през XII век върху останките на византийската базилика.
Празникът в България
Българската православна църква отбелязва Успение Богородично на 15 август.
Разказът не идва от Светото писание, а от църковното Предание. Според него Божията майка напуска земния живот на 64-годишна възраст.
Три дни по-рано при нея се явява Архангел Гавраил. Донася ѝ вестта, че Господ я призовава при Себе Си – да царува вечно с Него.
Последното ѝ желание е да види всички апостоли заедно – и те по чуден начин се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим.
На третия ден за душата ѝ идва сам Иисус Христос – в небесна слава, заобиколен от ангелски ликове и от светци.
Празната плащеница
Полагат я в пещера край Гетсимания, а входа затварят с камък.
Апостол Тома закъснява. Няколко дни по-късно отварят гроба, за да може и той да се поклони – вътре обаче намират само плащеницата ѝ.
Същия ден, докато апостолите се вдигат от трапезата, чуват ангелско пеене. Поглеждат нагоре и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва:
„Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
В памет на това явяване църквата определя на този ден да се служи тържествена литургия и да се извършва „въздигане на хляба“.
Голяма и Малка Богородица
Народната традиция нарича празника Голяма Богородица – за разлика от Малката Богородица на 8 септември, когато се чества рождението на Христовата майка.
След литургията се освещават обредни хлябове. Жените ги раздават за здраве и за душите на починалите близки, а вярващите търсят покровителството на Света Богородица за всичко, което ги мъчи.
Денят е и родов. Родовете се събират и колят курбан – да има живот и здраве, да е родна годината, да няма болест и беда.
Празничната трапеза
Постът свършва и трапезата го показва. Слага се прясна питка с изписан по нея орнамент, каша от пиле, жито, тиква и царевица. Рибата също е позволена.
Диня и грозде има задължително – това е върхът на техния сезон.
На църквата се носят дарове – свещи и пари, домашнотъкано платно, месал или кърпа.
Защо „успение“, а не смърт
Думата е избрана нарочно. Успение означава заспиване, а не умиране – и разликата е богословска, не поетична.
Църквата не чества край, а преход. Според учението Богородица умира като всеки човек, но тялото ѝ не остава в гроба: празната плащеница, която апостолите намират, е самата сърцевина на празника. Оттам иде и вярването, че тя е взета телесно на небето.
Затова и Успение е единственият голям църковен празник, чийто предмет е смъртта на човек, а тонът му не е погребален. Иконата го показва буквално – долу лежи тялото, горе Христос държи на ръце душата на майка си, повита като новородено.
Обърнатата гледка е нарочна. При Рождество майката държи Младенеца; при Успение Синът държи майката.
Поверия
Вечерта на 14 август жените, които искат дете, отиват в църквите, носещи името на Богородица. Оставят дар и пренощуват вътре с надеждата, че Богородица ще ги дари с рожба.
На 15 август младите жени не докосват нищо червено – иначе, казва поверието, ще останат бездетни.
Богородичните празници през годината
Успение затваря един кръг, който минава през целия календар. Основните дати са четири и вървят в тази последователност:
8 септември – Рождество на Пресвета Богородица, Малка Богородица;
21 ноември – Въведение Богородично, денят, в който тригодишната Мария е въведена в храма;
25 март – Благовещение, Благовец;
15 август – Успение, Голяма Богородица.
Разликата в тежестта личи и в имената им. Народът е нарекъл само две от тях „голяма“ и „малка“ – август и септември, началото и краят на един живот. Останалите са запазили църковните си названия.
Кой има имен ден
На 15 август черпят Мария, Марийка, Мара, Мери, Мариана, Марияна, Мариела, Мариета и Марио.
👉Календар с Именни дни
👉Вижте всички Именни дни през Август
Вижте още и ⤵️
Пожелания за Голяма Богородица
Поверия за Голяма Богородица
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъж
Коментари
Включете се в разговора. , за да оставите коментар.