Еньовден

Еньовден се отбелязва на 24 юни 2027 г.

„Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“ – с тази поговорка народът обяснява Еньовден. Не че на 24 юни вали. Просто оттук нататък слънцето тръгва надолу и някъде в дъното на лятото вече се вижда зимата.

Затова и утрото на празника се гледа особено внимателно. Изгревът „трепти“ и „играе“, а който го е зърнал такъв, ще е здрав до другото лято.

Именници

Билян, Биляна, Дена, Денка, Дениза, Денис, Денислав, Деница, Дея, Деян, Деяна, Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Яна, Янаки, Яне, Яни, Янка, Янко, Янчо, Янкул, Даяна, Денислава, Денко, Денчо, Диян, Дияна, Йоанна, Янина, Янчул, Деньо

Еньовден – 24 юни

Слънцето се сбогува

Представата е ясна: от този ден слънцето започва да гасне. Преди да поеме дългия път надолу, то спира да си отдъхне, окъпва се в „живата вода“ и изгрява необичайно рано, за да се прости със света, който няма да види до следващото лято.

Има и лично гадание за деня. Застава се с лице към изгрева и се поглежда назад през рамо. Цяла сянка на земята означава здрава година; половин сянка вещае боледуване.

А тъй като слънцето се е окъпало във водата и после се е отърсило, по земята пада вълшебна роса. Затова на Еньовден се влиза в течаща вода – за здраве.

Мълчаната вода

Водата е втората голяма сила на празника, и то от залез до изгрев.

Гребе се от чист сладък извор при пълна тишина – оттам и името „мълчана вода“. Стигне ли до нея човешки глас, силата ѝ се погубва.

С тази вода пият за здраве и къпят най-малкото дете в къщата. Момите потапят в нея китките си и на сутринта гадаят по тях кой ще им бъде женихът.

Забраните през нощта са две – не се пие вода и не се налива. А през самия ден не се пере, за да не се разболее някой от домашните.

Билките на Еньовден

Срещу празника тревите са най-силни. Лечебната сила стои в тях само до изгрев слънце и после си отива, затова беритбата става в тъмното.

Тръгват предимно жени – баячки и знахарки, и всяка ходи сама. Броят е точно определен: „77 и половина“ билки – за всяка болест по една, и още половин за „болестта без име“.

Разликата с Гергьовден е ясна: гергьовденските треви лекуват добитъка, еньовденските – хората. С тях, според вярването, се цери безплодие, гонят се зли духове и се правят магии за любов и за раздяла.

От набраното – на първо място еньовчето – се вият китки и венци, вързани с червен конец. Някъде правят по една китка за всеки от семейството, кръщават ги поименно и ги оставят навън през нощта; сутринта по състоянието на китката съдят за здравето на човека, чието име носи.

Китките и венците после висят из къщата цяла година и вършат работа при болест – с тях кадят, запойват болния или го къпят с вода, в която са ги топили. От целия набор се вие и един голям венец, през който минават всички за здраве.

Бране на билки за жени – вижте кои са те.

Денят, в който не се работи

Еньовден е „аталия“ – лош ден. Нивите и земята не се пипат. Който прекрачи забраната, ще си изпати: разгневен, че не са го уважили на празника му, Св. Еньо ще порази реколтата му с гръм.

Кражбата на плодородие

Другият страх на деня е по-конкретен – че плодородието може да ти бъде взето.

Обредът се нарича „грабене“ или „мамене“ и се приписва на баятелки и магьосници. Според разказите жената отива на чужда нива, съблича се гола и извършва своите действия. Тогава стръковете ѝ се покланят и остава изправен само един – царят на нивата. Тя го откъсва и го отнася на своята нива или на нивата на онзи, който ѝ е платил. С царя, вярва се, си тръгва и плодородието.

Защитата е проста. Срещу празника стопанинът сам ожънва по малко от нивата си – в средата или в четирите ъгъла – за да я завари житомамницата вече „обрана“.

Същият обред се среща и на Гергьовден.

Еньова буля и ладуването

Гаданията за женитба, здраве и плодородие вървят по същия ред, както на Сурва и на Гергьовден – напяват се китки и пръстени.

По-известният вариант е обичаят „Еньова буля“. Избират момиченце на пет-шест години, при това изтърсак – последното дете на майка си. Обличат го като булка, слагат му накити и червена връхна дреха, забулват го с червено було, а на главата – сребърни пари и венец от еньовче.

Четири моми го грабват и го носят на ръце из селото – край нивите, чешмите и кладенците, като пеят еньовденски песни и молят Св. Еньо за плодородие и здраве.

Накрая идва ладуването. Момите изваждат от голям котел китките си, топени там от сутринта, с пръстенчета, наречени на ергените. По някои места вместо китки и пръстени напяват паламарки.

Синият пламък

Има и едно вярване настрана от всичко останало: в нощта срещу Еньовден над мястото, където има заровено имане, от земята излиза син пламък.

Църковният празник

На 24 юни църквата чества рождението на Йоан Кръстител.

Раждането му е предсказано свише. Родителите му – Захарий, юдейски свещеник, и Елисавета – са вече в напреднала възраст, когато получават вестта, че ще имат син. Йоан се ражда няколко години преди Христос и пръв започва да кръщава юдеите във водите на река Йордан.

Двата празника – народният и църковният – се преплитат толкова тясно, че на практика не се делят.

Вижте и св. преподобни Захария.

Същата нощ в другите страни

Празникът не е само наш. Корените му лежат дълбоко в традицията на славянските народи и навсякъде изглежда сходно.

В Русия е Ива́н Купа́ла и е останал по-близо до езическото си начало. Купала е кукла, приготвена нарочно за деня, която ритуално удавят във вода. Палят се големи огньове и младите ги прескачат за плодородие, а нощното къпане пази здравето до следващото лятно слънцестоене.

В Украйна денят е Ивана Купала (Купайла), в Беларус – Купалле.

В Полша съответствието е Ноц Швентоянска – Свети Иванова нощ: пак огньове за прескачане, пак нощно къпане в реките, а момите се закичват с венци от цветя.

👉Календар с Именни дни

👉Вижте всички Именни дни през Юни

Вижте още и ⤵️
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на мъж
Пожелания за имен ден на жена

Често задавани въпроси за Еньовден