Гергьовден

Гергьовден се отбелязва на 6 май 2027 г.

Гергьовден се пада на 6 май и е сред най-обичаните дни в българския календар. Църквата почита на тази дата Свети Георги Победоносец, а държавата отбелязва Деня на храбростта и празника на Българската армия. Денят е официален и неприсъствен.

Именници

Галин, Галина, Галя, Гана, Ганка, Гани, Ганчо, Ганьо, Георги, Георгин, Геро, Гето, Гиньо, Гоце, Гошо, Герган, Гергана, Гери, Герда, Жорж, Жоржета, Ганета, Ганетка, Ганита, Георгия, Гергина, Герго, Гина, Гинка, Гиргина, Жоро

Житие на светеца

Преданието го описва като римски войник и християнин. Раснал в Кападокия (днешна Турция), в семейство на вярващи.

Баща му бил офицер в имперската войска. Майка му произхождала от Лида в Палестина (днес Лод, Израел) и след като овдовяла, се прибрала там заедно с малкия си син.

Гергьовден – 6 май

Георги тръгнал по бащиния път и постъпил в армията. Показал се способен войник и се изкачил бързо в йерархията, докато не бил зачислен в Никомидия, в личната гвардия на император Диоклециан.

През 303 г. Диоклециан подписва едикт за повсеместно гонение срещу християните. Житието сочи съимператора Галерий като истинския вдъхновител на мярката.

На Георги било наредено да участва в преследванията. Вместо това той обявил открито вярата си и осъдил решението на владетеля. Разгневеният Диоклециан заповядал да го измъчват и да го погубят като предател.

Мъченията

Още докато го водели към тъмницата, копието на един от войниците се огънало на две, щом опряло в светеца – знак, че Господ стои зад него.

В затвора го проснали окован на пода и му сложили тежък камък върху гърдите. На сутринта, въпреки изтезанието, Георги не отстъпил пред съда. Завързали го на дървено колело и раздрали тялото му с железа.

Като го помислил за издъхнал, императорът отишъл да принесе жертва в храма на Аполон. Тогава станало чудото: явил се ангел, изцерил мъченика и го освободил.

Гледката обърнала двама от съдиите – Анатолий и Проталеон – които изповядали Христос пред всички и били обезглавени за това. Заповядано било Георги да прекара три дни в яма с негасена вар. Той влязъл сам, с молитва, и излязъл невредим. След този случай мнозина повярвали.

Последвали разпит, бой с бичове и нова тъмница. Диоклециан повикал прочутия по онова време магьосник Атанасий, за да пречупи вярата на затворника. Онзи приготвил силна отрова, но Георги я изпил без страх и продължил да проповядва и да изобличава идолите.

Останал без ходове, магьосникът предложил друго: щом Христос е възкресявал мъртви, нека и Георги стори същото. Завели го при пресен гроб извън града. След гореща молитва мъртвецът излязъл, паднал в нозете му и заславил Бога.

Множество хора изповядали Христос на място и били избити още там. Посекли и възкресения, и самия Атанасий, който също се обърнал.

Върнали чудотвореца в тъмницата, но и там той не спирал да лекува и да укрепва духа на околните. Мнозина подкупвали стражите само за да го видят.

В последната нощ Христос му се явил в светлина, утешил го и положил венец на главата му с обещание за царуване в Небесното царство.

Сутринта го отвели в храма на Аполон да се поклони. Вместо това той с една дума прогонил бесовете от идолите и статуите рухнали строшени.

Царица Александра се хвърлила в нозете му и била окована заедно с него. По пътя към лобното място склонила глава на един камък и издъхнала. Малко след това и Георги бил посечен пред стените на Никомидия.

Мощите му са положени в палестинския град Лида (днешен Лод). Скоро християните започнали да го тачат заради чудесата, които вършел и след смъртта си – като небесен воин и застъпник.

Свети Георги и змеят

Най-известното му чудо – онова, заради което иконите го изобразяват като конник, пронизващ змей – се случило край град Вирит, днешния Бейрут, недалеч от Лида.

Край града имало голямо езеро, а в него живеел страшен змей. Излизал често и отнасял човешки живот подир човешки живот.

Доближал ли се до крепостните стени, дъхът му тровел всекиго наблизо. Хората опитвали да го надвият, но всеки път се връщали разбити.

Накрая помолили владетеля си за изход. Той разпоредил всеки ден на змея да се дава по едно дете – тъй че останалите да оцелеят. Обещал и че когато дойде неговият ред, ще прати собствената си дъщеря.

Ден след ден отвеждали по едно дете на брега, докато редът стигнал до дъщерята на управителя. Гражданите поискали баща ѝ да удържи на думата си. Той наредил на момичето да облече най-хубавите си дрехи и да върви към езерото.

Щом змеят изпълзял, се появил свети Георги на бял кон. Приближил девойката и я попитал защо плаче. Тя му разказала и започнала да го гони да бяга.

Светецът пришпорил коня и пронизал змея с копието си. После заръчал на момичето да го върже с пояса си и да го повлече към града. Народът се разбягал от ужас, но Георги ги спрял с думите, че няма от какво да се боят – Господ Иисус Христос го е пратил да ги отърве от злото, за да повярват.

Сетне отсякъл главата на змея. Хората приели вярата до един – двадесет и пет хиляди души без жените и децата.

По-късно на това място вдигнали голяма църква на името на Божията Майка и още една на свети Георги Победоносец. При освещаването ѝ бликнал извор с жива вода, която лекувала телесни и душевни болести.

По материали от Уикипедия.

Празникът в България

Свети Георги е покровител на земеделците. В навечерието стопаните забождат насред нивите раззеленен буков клон – да шумят и да изкласят житата, а и останалите посеви да дадат берекет.

По вратите се окачват букови клонки, разцъфнал глог, люляк или друг цъфнал храст. Домакините окичват със зеленина чешмите и кладенците, а в котлите с вода пускат стрък коприва за здраве.

Празникът Гергьовден

Денят е и на скотовъдите. Овчарите водят в църковния двор агне с венче на рогцата, а свещеникът чете молитва за здраве на хората и на добитъка и за пълни хамбари. Затова и на всяка гергьовденска трапеза стои печено агне или ястие от агнешко.

Традиции

Празникът съвпада с разгара на пролетта – оттам и другото му име, „цветен Гьорги“.

Народът дели годината на две: летен полусезон от Гергьовден до Димитровден и зимен – от Димитровден обратно до Гергьовден.

С 6 май тръгва новата скотовъдна година: започва доенето, колят се агнетата, подновяват се трудовите спогодби.

Срещу празника и на самия ден се изпълняват десетки обреди с една цел – здраве за хората, приплод за стадата и опазване на млякото.

В центъра стои задояването на овцата, обагнила се първа през годината. Окичват я с венец от къпина, глог, здравец и коприва, вързани с червен конец. Същият венец отива и на вратата на кошарата.

Задоява млада жена в детеродна възраст. На менчето за доене привързват китка цветя с червен конец, а първото мляко се запива през кухо стебло от девисил – за да се раждат женски агнета.

Обичаи

На Гергьовден се прави и първото прясно сирене. То не се соли, за да не пресекне млякото на овцете, и също се окичва със зеленина – чесън, бук, глог, коприва.

Тревите, цветята и разлистените клонки не са украса. През тях по подражателен път се пренася силата на пролетната растителност върху човека и добитъка. Затова в утрото на празника къщите, градините и стопанските постройки осъмват накичени с буков клон или с клонче от цъфнала ябълка.

Успоредно с обредите за здраве и плодородие вървят и такива за прогонване на злото, което може да навреди на животните и да им отнеме млечността. Защитната магия работи с растения, покрити с тръни и бодли, с жилещи, лютящи и силно миришещи – чесън, коприва, глог, къпина.

Нощта срещу Гергьовден минава за силна: тогава „играе“ заровеното имане, а свети Георги ръси земята с роса за здраве и изцеление. Затова се казва, че по Гергьовден всяка капка е жълтица.

Поверието обещава здраве през цялата година на онзи, който се окъпе в течаща вода на този ден. А бездетните жени, отъркалят ли се по голо в утринната роса, ще заченат.

👉Календар с Именни дни

👉Вижте всички Именни дни през Май

Вижте още и ⤵️
Пожелания за Гергьовден
Гергьовден – молитва, поверия, гадания
Поверия и ритуали на Гергьовден
Гергьовденски вицове
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъж

Често задавани въпроси за Гергьовден