Димитровден – св. Димитър

Димитровден – св. Димитър се отбелязва на 26 октомври 2026 г.

В полунощ срещу Димитровден „небето се отваря“ – така разказва старото поверие.

Който е буден в този кратък миг, може да отправи молбата си направо към Бога. Праведният бива чут – така казва вярването.

Същата надежда движи и гаданията, които се правят на самия ден. Те опират до едно – Свети Димитър „зима носи“, а зимата трябва да се посрещне подготвен.

Именници

Диман, Димана, Дими, Димитър, Димо, Димитринка, Димка, Драга, Драган, Драгия, Драгой, Драгоя, Драгньо, Драго, Драгойко, Драгодан, Драголюб, Драгомир, Драгомира, Мито, Митко, Митре, Мита, Митра, Дима, Димитра, Димитрана, Димитрина, Димитричка, Димитрия, Димона, Драгана, Драгина, Драгомил, Драгомила, Митричка

❗️Изберете пожелание за Димитровден

❗️Вижте каква трябва да е трапезата за Димитровден

Свети Димитър Солунски

Кой е Свети Димитър

Идва на бял свят в Солун някъде през III век – син на управителя на града – човек, който тайно изповядва християнството.

След смъртта на родителите му император Максимиан го издига на висок военен пост и му възлага да преследва християните. Димитър, покръстен още като дете, прави точно обратното: закриля ги и открито разпространява вярата.

Развръзката идва при завръщането на императора от поход в източните провинции. Максимиан спира в Солун и настоява Димитър да се отрече. Никакви увещания не помагат.

Хвърлят го в тъмница. По същото време прочутият борец Лий предизвиква на двубой осъдените християни и ги погубва един по един – хвърля ги от висока платформа върху изправени копия.

Тогава Нестор, оръженосецът на Димитър, измолва благословията му и излиза срещу Лий. Побеждава го и го запраща там, където Лий е пращал другите. Императорът заповядва Нестор да бъде обезглавен, а Димитър – прободен с копие. Годината е 306.

За ден на кончината се сочи 26 октомври.

Преданието разказва, че преди смъртта си светецът оставил имането си на своя слуга Луп. Луп прибрал още пръстена и напоените с кръв дрехи, а солунчани вярвали, че те лекуват.

Мощите били положени в сребърен ковчег в малък каменен храм, около който също започнали да се случват чудеса. От тях, казва преданието, потекло благовонно миро – оттам и прозвището Мироточиви. Свидетелства за това има още от X век. Днес те се пазят в базиликата, издигната на мястото на първия храм.

Светецът-воин в иконите

В иконографията Димитър е воин. В ранните типове го рисуват допоясно, а в иконите от царския ред на иконостаса – седнал на трон.

Оръжието му – копие или меч – най-често поразява скорпион. От XVI век нататък, заедно с останалите воини-светци, той се появява и сред апокалиптичните конници, възседнал червен кон. Под острието неизменно има някаква фигура на злото.

Коя ще е тя, зависи от това къде е рисувана иконата. Българските зографи слагат там Василий II Българоубиец или турчин. Гърците изобразяват цар Калоян – тяхната традиция държи, че светецът е отбранил Солун от обсадата през 1207 г., покосявайки самия владетел. Руските икони поставят под коня татарин.

Тези прочити водят направо към национална вражда и затова православните църкви утвърждават едно общо обяснение: пронизаният е антихристът, а не конкретен народ или владетел.

През Втората българска държава светецът е сред най-почитаните, особено в столицата Търново. Първите Асеневци го смятат за свой покровител.

Господарят на студа

В народната представа Свети Димитър владее зимните студове и снеговете. Пуска снега, като разтръска дългата си бяла брада.

Затова на този ден стопаните следят внимателно как се държат домашните животни и по това отсъждат каква зима ги чака – кои месеци ще са най-люти, кои снежни, кои кишави.

Моментът е избран не случайно. Земеделската година вече е приключила, реколтата е прибрана, а храната за хората и за добитъка е складирана.

Какво се гадае

Пълните хамбари обаче не носят спокойствие. На Димитровден се гадае за имотността през идните месеци и за цялата следваща година. Който държи кошери, се опитва да отсъди отсега колко мед ще извади през лятото.

Денят на аргатите

За безимотните селяни това е най-очакваният ден в годината. Тези, които нямат своя земя, работят като „аргати“ – ратаи в стопанството на по-заможен съселянин.

Договарят ги за най-натоварения отрязък от годината – Гергьовден отваря срока, Димитровден го затваря. Докато трае срокът, нямат право нито да напуснат, нито да се преместят другаде.

Паднал ли им се е добър и щедър господар – имали са късмет. Ако не – остава им да търпят.

Една иронична песен разказва точно такъв случай: аргати на свидлив чорбаджия жънат по цял ден, а за обяд получават ечемичен хляб и недоварена леща. Те обаче обръщат нещата на шега и пеят, че са се натъпкали дотам, та не могат да се вдигнат и да настигнат другите по съседните ниви.

Утехата е кратка – „Сяка мъка – до време“.

На Димитровден чорбаджиите разпускат аргатите и им изплащат наведнъж цялата надница за сезона. Оттам иде и поговорката „Лете измикяр (слуга), зиме – господар“.

Приказката за трите съвета

Не всеки аргатин обаче си тръгва с пари. Една приказка разказва как богат стопанин взема сираче на работа за цели три години, но му обещава да плати не в жълтици, а с три мъдри съвета.

Момчето приема – любопитно му е какви са тези думи, дето струват три години труд. „Сиромах челяк с работа надвива“, казва народът.

Когато срокът изтича, аргатинът отива за отплатата си. Чорбаджията му дава обещаното: „Мътна вода не минувай, на комшията си не вярувай, жената си на сватба сама не пущай“. Момчето се ядосва – това ли било.

По пътя към село обаче излиза придошла и размътена река. Вместо да я гази, младежът сяда на брега да изчака водата да спадне. Пред очите му богат конник опитва да прегази и се удавя. Момчето прибира коня му, а в седлото намира торбичка с жълтици.

Скоро се убеждава, че и другите два съвета не са празни приказки. Накрая си казва: „Три години съм служил за три слова, ама си струвало“.

Народът го е събрал по-кратко: „работата на ум учи“.

👉Вижте още обичаи за Димитровден

Женската половина на годината

За жените Димитровден отваря другия сезон – на предачеството и тъкането, на кроенето и шиенето. От тук нататък се приготвя всичко: дрехите за цялото семейство и постелките за къщата.

Има и песен по въпроса, при това подигравателна. Мома на име Гюргя се захваща да си ушие сая – дълга горна дреха от дебел вълнен плат – и работи по нея от Димитровден чак до Гергьовден.

Седем месеца ѝ били малко. Когато дошло време момите да покажат новите си саи на голямото хоро, Гюргя излязла със старите дрехи. „Както ръчица пипала, тъй гърбица носила“ – отсъжда поговорката.

В същия отрязък от годината – от Димитровден до Гергьовден – са и годежите, и сватбите. После пак започва тежката работа по нивите.

Защо годината се дели точно тук

Двете дати не са избрани случайно. Между тях стои цялата стопанска работа – оран, сеитба, коситба, жътва, вършитба, гроздобер. Извън тях остава студеното полугодие, когато полето не иска нищо.

Затова старият календар мери времето не в месеци, а в два срока: „от Гергьовден до Димитровден“ и обратното. По този ритъм се плащат надници, сключват се уговорки за паша, наемат се овчари, връщат се дългове.

Църковно двата дни също се оглеждат един в друг – Свети Георги и Свети Димитър са воини, мъченици и покровители, и в иконописта често стоят един срещу друг: единият на бял кон, другият на червен.

И времето се брои оттук. Каквото е на Димитровден, такава ще е и зимата – ако денят е ясен и топъл, студовете ще закъснеят; завали ли, снегът няма да се бави. Есенната задушница пък остава за съботата преди Архангеловден, малко по-късно през ноември.

👉Вижте още поверия за Димитровден

👉Календар с Именни дни

👉Вижте всички Именни дни през Октомври

Вижте още и ⤵️
Вечерта преди Димитровден се сбъдват желания
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъж
Задушница за Димитровден

Често задавани въпроси за Димитровден