Св. ап. Тимотей – имен ден на 22 януари 2027

Св.ап. Тимотей се отбелязва на 22 януари 2027 г.

На 22 януари църквата почита паметта на св. апостол Тимотей – най-близкия ученик на св. ап. Павел и първи епископ на Ефес.

Именници

Тимон, Тимотей

Произход

Тимотей е роден в Листра, град в Ликаония, Мала Азия. Семейството му е смесено – майка му Евника и баба му Лоида са еврейки, а баща му е елин.

св. апостол Тимотей

Ученикът на ап. Павел

Обръща се към християнството от самия св. ап. Павел – по време на първото му мисионерско пътешествие.

При второто пътешествие апостолът го взема със себе си и оттам нататък Тимотей е негов постоянен спътник. Павел му възлага важни поръчения и очевидно му се доверява напълно.

Едно от тези поръчения дава на света цяла новозаветна книга: сведенията, които Тимотей донася на учителя си от Солун в Коринт (1Сол. 3:1-3), стават повод за написването на Първото послание до солуняните.

При третото пътешествие ролята му при коринтските християни отново е съществена. Заедно с още шестима спътници той придружава Павел и до Йерусалим.

Рим и Ефес

Тимотей е при Павел и в Рим, докато апостолът е под стража. Самият Павел съобщава, че ученикът му е освободен преди него.

През последните години от живота на апостола Тимотей вече е негов заместник на едно от най-отговорните места – Ефес.

Малко преди смъртта си Павел изпитва копнеж да го види и му поръчва да дойде в Рим. След това Тимотей се връща обратно в Ефес.

Евсевий Кесарийски (263-339 г.) в своята „Църковна история“ го нарича „първи епископ на Ефес“.

Смъртта

Тимотей загива на 22 януари 97 г.

Убива го езическа тълпа. Причината е, че излиза срещу езическото шествие по време на Артемидините тържества и открито изобличава безсрамните действия в него.

Мощите му са пренесени от император Констанций (337-361 г.) в Цариград и положени заедно с тези на св. Лука и св. Андрей Първозвани в храма „Св. апостоли“. По-късно кръстоносците ги отнасят в Италия.

Посланията

В канона на новозаветните книги влизат две Павлови послания до Тимотей. Те спадат към т. нар. „пастирски послания“ – писма не към община, а към конкретен църковен предстоятел, за това как да управлява поверената му църква.

Първото е написано след „първите окови“ на ап. Павел. Второто – малко преди мъченическата му смърт през 67 година, и се смята за последното, което апостолът е написал.

Какво стои в тези писма

Двете послания са кратки, но заемат особено място в Новия завет – те са единствените, в които апостол Павел не спори с община, а инструктира човек.

Там е записано как се избира епископ и дякон, как се държи презвитерът, как се постъпва с вдовиците и как се приема обвинение срещу свещенослужител. По тези страници Църквата урежда управлението си векове наред.

Личният тон е другото, което ги отличава. Павел се обръща към Тимотей като към син, съветва го да не се стеснява от младостта си и да не пренебрегва здравето си – подробност, която е оцеляла, защото е човешка, а не богословска.

Второто послание е и прощално. В него стои изречението, което по традиция се смята за последното, написано от апостола преди смъртта му: „Подвига добър подвизах, попрището свърших, вярата опазих“.