Преп. Ксения Римлянка

Преп. Ксения Римлянка се отбелязва на 24 януари 2027 г.

На 24 януари се отбелязва паметта на преподобна Ксения Римлянка – светица от V век, чието житие е история за едно бягство.

Светското ѝ име било Евсевия, което значи „благочестива“. От детството до смъртта си тя го оправдавала: цялата ѝ душа била устремена към Господа и Нему посветила дните си.

Именници

Аксения, Аксиния, Ксения, Аксения, Аксиния, Оксана

Дъщерята на сенатора

Евсевия е дъщеря на римски сенатор. Ражда се в богато и знатно семейство и израства без лишения, обградена с грижи и удобства.

Душата ѝ обаче не се привързва към нищо земно.

Преп. Ксения Римлянка – 24 януари

Родителите ѝ я сгодяват за велможа и сенатор. Времето на сватбата наближава, а никой не подозира каква буря се надига в душата на кроткото момиче.

Тя се е обрекла на целомъдрие и се моли усърдно да съумее да опази обета си.

Накрая взима тежкото, но единствено възможно за нея решение – да напусне дома си и да скъса завинаги със суетния живот на римската аристокрация.

Странницата

Бяга тайно. С нея тръгват две верни слугини, които ще останат до края на живота ѝ.

За да скъса напълно и с предишната си самоличност, тя сменя името си на Ксения – на гръцки „странница, чужденка“.

Трите стигат до остров Кос, а по-късно се установяват в Миласа, в областта Кария, Мала Азия. Там Ксения наема бедна къща и моли всички да я наричат само с новото ѝ име.

По-късно е посветена за дякониса и около нея се събира женска обител.

Води възвишен живот. Колкото е строга към себе си, толкова е милосърдна и нежна към сестрите си – и точно това я запомня.

Знамението

Преданието разказва, че в часа на смъртта ѝ над манастира се появил венец от звезди с кръст в средата, който придружил тялото ѝ до самия гроб.

Двете слугини, тръгнали с нея от Рим, си отиват скоро след това и са погребани до нея.

Две светици с едно име

Тук се стига до често объркване.

На същата дата – 24 януари по стар стил, 6 февруари по нов – се почита и св. блажена Ксения Петербургска, руска юродива от XVIII век. Тя е съвсем друг човек и живее хиляда и триста години по-късно.

Общото между двете не е случайно: след смъртта на съпруга си Ксения Петербургска раздава всичко, облича неговите дрехи и приема неговото име. Тоест и тя, като римлянката, започва с отказ от собствената си самоличност.