Гергьовден – молитва, поверия, гадания

Ето какво повеляват поверията и обичаите за деня:

Молитва към св. Георги

Като освободител на пленените и защитник на бедните, и поборник на вярващите, победоносче, великомъчениче Георге, моли Христа Бога да се спасят нашите души.

Как го изобразяват иконите

Свети Георги Победоносец се рисува като воин – почти винаги възседнал бял кон, с копие, забито в устата на ламята. Съществува и двойно изображение, на което той и св. Димитър препускат един до друг надясно, във военно облекло и с копия в ръце.

Различават се по подробностите: при св. Георги се открояват колчанът за стрели и кръглият щит, а звярът под копието му прилича на крокодил. Св. Димитър пък поразява змей, увит около дърво.

Какво отбелязва празникът

Гергьовден е ден, в който почти всяко действие има обреден смисъл – предпазен или магически. С него започва лятната половина на годината, която ще се затвори чак на Димитровден.

Оттук нататък се работи – по нивите, в градините, около кошарите. Каквото се свърши през тези месеци, такъв ще бъде и Димитровден: толкова плод, толкова почивка, толкова благополучие.

Песните на този ден са за самия светец – от него зависи каква ще е реколтата.

Какво не се прави

Вечерта преди празника не се дава назаем – най-малко пък мляко, сирене и масло. Иначе млякото ще избяга от животните.

Дете не се зачева в навечерието – за да не се роди с недъг.

Не се спи през деня, защото сънят ще отиде при агънцата.

Как се гадае за времето

Дъжд на Гергьовден значи плодородна година. Народът го е казал кратко: „Всяка капка гергьовски дъжд носи жълтица.“

Докъдето се чуват песните при напяването на нишани, дотам градушка няма да падне.

Първата гръмотевица също се брои: колкото дни преди празника се чуе, толкова ще струва килото жито. Прогърми ли за пръв път точно на Гергьовден, годината няма да е здрава.

Ясно и сухо време вещае суха година. Ясна утрин обаче е добър знак – и за реколтата, и за бубите.

Облак пред слънцето при изгрев, мъгла или облачност през деня значат градушка. Посоката се чете буквално: откъдето дойдат облаците, оттам ще удари и градът; където е легнала мъглата, там ще бие. Мъглата предвещава и болест по добитъка.

Нощта срещу празника

Пали се свещ на вратата на всяка постройка, а пред нея се слагат стрък коприва и глогова клонка. Китка коприва над челото пази жените от главоболие.

Вратите и прозорците се кичат с цветя и букова шума.

Агнетата се отлъчват от майките си – това е първата стъпка към утрешното обредно доене.

Под възглавницата се слага цъфнал глог, за да са ранобудни хората.

Бяло котле с вода се оставя на месечина, а отгоре – нож, вързан с червен конец. Така къщата е пазена от зло.

Курбанът

Всяка къща коли курбан в чест на светеца – първото мъжко агне за годината.

Преди това го накичват – венец от току-що набрани цветя върху главата и запалена свещ, закрепена в него. Дават му да близне сол – знак за ситост и плодородие – и да похапне трева, за да са здрави хората и обилна пашата.

Кръвта се излива в реката, „да тече берекетът в къщата“. Излее ли се в мравуняк, овцете „ще се плодят като мравките“. Ако в съда с кръвта се сложи коприва, тя после лекува обриви и кожни болести.

С малко от кръвта се мацват бузките на децата – за здраве и сила.

Костите се заравят там, „където не стъпва човешки крак“.

Костицата от дясното предно краче се прибира и стои цяла година. То е лек и предпазва от уроки: при болно гърло се затопля и с него се разтрива вратлето на детето. Със същото кокалче се украсяват и обредните хлябове.

Агнето и хлябът се освещават в църквата, а след службата се реди обща трапеза. Едната плешка отива за свещеника или се раздава за здраве.

Обредният хляб

Имената му са различни по краища – „овчарник“, „кошара“, „боговица“, „гергьовски кравай“, „харман“, „кувасник“.

Меси го девойка или млада невяста, и то с „цветна“ вода – прясно налята, в която са сложени свежи цветя. Самото месене е обредно, със свои песни.

Водата се стопля върху жива жар, без пламък и без дим. В нея влизат още трън – да пази от зло – и букова клонка, за да бухва млякото. С водата от котела се ръсят децата и невестите, а също харманът, кошарата и оборите.

По кората му се извайват агънце, гега и кошарка.

На овчарите, козарите и говедарите се пекат самостоятелни кравайчета. Носят им ги моми и млади невести чак до кошарите, а преди да ги подадат, обхождат сградите три пъти в кръг – срещу магия и мор.

Първото мляко

Обредното издояване има една цел – млякото да е много и да не бъде отнето от бродници и мамници.

Съдът се увива с това, което пъди уроки – гергьовче и здравец, стрък коприва, глава див чесън, всичко пристегнато с червена нишка. Струята минава през дупката на малко кравайче или през сребърна гривна. А за да е по-силно млякото, на дъното пускат пръстен, совалка, яйце или пазеното от миналата година кокалче.

От първото мляко не се пази нищо за себе си – раздава се на роднини и на съседи, а част от него отива в реката, „да тече по вода“ всичко през идните месеци.

Яйцето от котлето намира мястото си в земята пред кошарата – да не посяга магьосник на стадото. Друго, червено великденско, се закопава точно там, където се дои.

И в самата кърма отиват билки срещу зло, заедно с най-младия пролетен чесън; за по-обилно мляко добавят млечка или дива тиква.

Сутринта на празника

Който стане пръв, се измива и грабва стрък коприва, за да удари по ходилата още спящите – да са пъргави през лятото и да не ги стигат змии. С младо клонче удря децата под завивките и най-възрастната жена в къщата – за здраве.

На празен стомах се изпива студена вода – „за да се пречисти кръвта“ – и то за предпочитане от още неупотребявана стомна.

Всички се търкалят в росата. С гергьовска роса се мият лицата против лунички, с нея се меси обреден хляб и се подквасва мляко.

Жените и децата берат по ливадите гороцвет, иглика и гергьовче. От тях вият венци – за агнето, за първата издоена овца, за ведрото, за шапката на пастира.

Момите имат свои поверия: срещнат ли се преди изгрев под топола, косите им ще станат дълги като нея; а премери ли се три пъти пред тополата, ще стане стройна и висока колкото нея.

Болните тръгват към „лявата вода“ – завоя, в който реката се извива наляво – и се потапят там с надежда да оздравеят. Друг обред със същото предназначение е тройното промушване под корените на старо дърво. А самото окъпване в реката на този ден се смята за защита срещу треска.

За предпазване от магия се обикалят нивите и градините и се късат житни класове и клонки.

Люлки, борби и мерене

Люлките се връзват по клоните, а най-добър се смята орехът. Момъкът издава избора си сам – момата, която залюлее, е тази, която му е на сърцето. А не се ли залюлеят на Гергьовден, лятото им носи неблагополучие и срещи със змейове, самодиви и всякакви злини.

Устройват се и състезания – борби и конни надбягвания.

На общата трапеза става ритуалното „събличане“ на младите невести. Кръстникът – на места деверът – ѝ смъква горната премяна заедно с булченските украшения и я забражда наново, с обикновена или копринена шарена кърпа. Венчалните обувки също отиват настрана и се сменят с всекидневни.

После младоженците се изправят с гръб към бащите и майките си и те ги замерват с прясно сирене. Смисълът е троен: двамата да са си сладки, младата да ражда, а стадото да дава мляко.

Мери се всеки. Родителите мерят децата за здраве, възрастните – за да видят кой колко ще смъкне през лятото от работа. Кантарът задължително се закача на живо дърво, не на сухо, за да не изсъхнат и мерените. Килограмите се докарват до цяло число, без половинки. Мери се на гладно.

Играе се „ляво“, или „куцо“, хоро, водено от невяста кърмачка – именничка.

Вали ли дъжд, момите си мият косите с дъждовната вода, за да пораснат дълги и гъсти.

Ялови дръвчета се заплашват с брадва, за да родят.

Имане, договори и градушка

На Гергьовден иманярите се оглеждат внимателно – над заровено имане се вижда как то „играе“ със син пламък.

Днес се хващат и годишните спогодби – между майстор и чирак, между стопанин и ратай.

Стигне ли някой да отмъкне кожите, дадени на свещеника, и да ги скрие в пръстта на нивите, над селото цяло лято няма да падне град.

Срещу град се пали и слама, останала от Бъдни вечер, върху висока могила. Докъдето свети огънят, дотам няма да бие.

Оттук нататък вече се продава и коли – агнета и ярета; отварят се и доенето на дребния добитък, и правенето на сирене. Точно тогава се сключват и уговорките между производители и купувачи.

Денят след Гергьовден

Носи името Вранин. Работа не се хваща, за да не кацнат враните по нивата и по лозето. По места го знаят и под имената Ранополе, Ранополия и Разпус; тогава се играе и дъждовният обичай „пеперуда“. През цялата седмица след празника вълнените дрехи се изнасят на слънце.

Гаданията

Пръските по стената, останали от курбана, се четат като предсказание за реколтата – широките следи обещават много, тънките почти нищо.

Здравецът и копривата отговарят на въпроса кой в къщата ще е здрав. Ако стръкът осъмне неувехнал, човекът зад него ще изкара годината без болест.

Коренче здравец, наречено на нечие име, се държи седем дни и чак тогава се посажда. Прихване ли се, човекът зад него ще изкара годината здрав и в добро настроение.

Отделно момите правят и „напяване на пръстени“.

За любов се гадае с чесън. Подрязват се три стръка, всеки се нарича на име, и на сутринта този, който се е източил най-високо, посочва избраника. Не покълне ли нито един, венчило тази година няма.

На реката, при ляв завой, всеки пуска залък хляб в бързея. Понесе ли го водата право напред – на добро; завърти ли се – обратното.

Напяването на нишани е най-разгърнатото гадание. Китки с отличителни знаци се потапят в котле с мълчана вода. Отгоре му слагат бял тензух, червена кърпа и огледало; някъде дори го заключват – и го оставят цяла нощ на открито. Осъмне ли огледалото оросено, реколтата ще е богата. Вадещото китките момиче стои под червено наметало, а другите девойки припяват в хоро около него. Двустишието, изречено при изваждането, предсказва късмета и брака на момата, чиято китка е излязла.

Гледа се и на кой ден от седмицата пада празникът. Сряда или петък обещават приплод и мляко в изобилие. Постен ден вещае точно обратното. Във високосна година обаче същите тези два дни се четат наопаки – тогава добитъкът ще боледува.

Чуе ли се кукувицата за пръв път точно днес, годината ще е неплодородна и с болести по животните.

Магия с конци се прави за здраве. Момите връзват жълт конец на трендафила и червен – на ръката си, а на сутринта ги разменят три пъти. Жълтото е болестта, червеното – здравето; чрез трендафила болестта отива „вдън гори тилилейски“.

Зърне ли кърмеща жена костенурка още преди празника, млякото ѝ ще е в изобилие.

Магарешки рев, чут на гладно сутринта, не е на добро – затова е добре човек да хапне нещо, преди да излезе, и да носи стрък чесън у себе си.

Не излязат ли мравките от мравуняка, добро през годината не се чака.

Именници