Бъдни вечер

▶

Посветен е на дома и на огнището – но и на умрелите предци, които в народната представа също са част от семейството.

Имената му из страната са различни – Малка Коледа, Кадена вечеря, Вечерня, Неядка.

Дори самото Коледа не идва от християнството. Названието се извежда от латинското calendae – първия ден на месеца – и се среща у повечето славянски народи, а обредността, която носи, е много по-стара от празника, върху който е легнала.

Бъдникът

Преди трапезата да бъде наредена, стопанинът запалва в огнището специален пън – бъдник.

Най-напред го използва, за да разрови жаравата, и докато го прави, нарича:

„Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом.“

Чак тогава пъхва тънкия му край в пламъците. Дървото тлее до сутринта и през цялата нощ огънят не бива да угасва.

Избира се круша, дъб или бук. В пъна се издълбава дупка и в нея се наливат червено вино, слага се тамян и се капва зехтин за берекет; накрая отворът се затваря с пчелен восък.

След тази подготовка дървото вече се смята за миросано и осветено. По места го наричат коледник или прекладник, а самото му изгаряне се приема за жертвоприношение.

Откъде идва обичаят

Зад него стоят по-стари славянски представи.

Когато в къщата се очаквало раждане, бащата палел осветено дърво. Целта била да прогони онова, което дебне новороденото – духовете на умрелите преди време бебета, покойниците, злите орисници и вещерите.

Покръстването не отменя обичая, а му дава нов повод. Сега дървото гори за Раждането – но самото действие остава непроменено.

По искрите се гадае и за годината. Колкото повече са, толкова по-богата ще е реколтата, толкова по-млечни кравите и по-тлъсти прасетата.

Празничната маса

Не се яде на маса. Постила се слама направо на пода, в югоизточния ъгъл на стаята, под иконостаса, и там се нарежда всичко.

Броят на ястията е нечетен – 7, 9 или 12, според мястото. Тези числа се смятат за особено силни в народната традиция.

Всичко е постно, но масата трябва да е отрупана с всичко, което произвежда домакинството: варено жито, варен фасул, сърми, пълнени чушки с боб или ориз, ошав, туршии, лук, чесън, мед и орехи, вино.

Задължителни са и сармите, пълнените чушки и компотът от сушени плодове.

По места се правят и тиквеник, зелник и малка пита със скрита в нея паричка – на когото се падне, ще е щастлив цялата година.

По един орех се оставя във всеки от четирите ъгъла на стаята – така се освещават четирите посоки на света.

Кадението

Преди вечерята най-старият мъж прекадява трапезата. По-рядко го прави най-възрастната жена – според поверието тя, като праправнучка на грешната Ева, се смята за нечиста.

Кадението не е формалност. Тамянът гони лакомите дяволчета изпод масата и отслабва Сатана и цялата му свита – вещери, караконджоли, магьосници. Замисленото от тях за нощта срещу Коледа така остава неизвършено.

С кадилницата се минава през цялата къща, през кошарата и през обора.

Погачата за Коледо

По езическите традиции у нас в тази нощ стопанката трябва да залъже злия бог Коледо с погача.

Питката е кръгла или завита като кравай, но замесена постна – без яйца и мляко.

Ако някой в дома е сторил тежък грях през годината, отгоре ѝ се намазва малко мед – за омилостивяване на злопаметния Коледо.

Празничният хляб

Празничният хляб носи различни имена – боговица, вечерник, коледник.

Разчупва го най-възрастният в семейството с думите: „Ела, Боже, да вечеряме“. В християнски времена поканата вече важи за раждащия се Христос.

Първото парче отива под иконата на св. Богородица.

Момите откъсват залък от боговицата и го скриват под възглавницата – да сънуват онзи, който ще им бъде мъж.

От същото тесто се пекат и малки кравайчета – колачета. С тях на другия ден се даряват коледарите.

Правилата на вечерята

От всяко ястие се хапва поне залък – иначе годината няма да върви.

Накрая идват орехите. Всеки чупи своя и гледа какво има вътре: пълна ядка значи здрава година, празна – обратното.

От масата не се става, докато трае вечерята. Ако някой е принуден, минава приведен – иначе караконджолите ще полегнат житата и селото ще остане гладно.

Никой не разчиства след вечерята. Всичко остава както е до сутринта, за да не си отиде късметът – а и защото, щом къщата заспи, на трапезата сядат покойните близки.

Сламата също не се изхвърля. Напролет от нея се плетат венци и се връзват по плодните дървета, за да раждат обилно.

Мръсните дни

Отрязъкът между Рождество и Богоявление е дванадесет дни.

Наричат ги погански, а също и вълчи нощи. Обяснението е едно и също навсякъде: в тези дванадесет денонощия небето и земята не са разделени, а двата свята се смесват.

Мъртвите се връщат. Оттам иде и най-конкретният страх – че някой покойник може да хареса жив човек от рода и да го отведе със себе си.

Всичко това започва в един и същи миг. Щом удари полунощ, идват коледарите, ражда се Христос – и започват Мръсните дни.

Защо всичко е нечетно

Числата на Бъдни вечер не са случайни и следват едно правило – нечетното е за живите, четното е за мъртвите.

Затова ястията са 7, 9 или 12, а не 8 или 10. Затова хлябът се чупи, а не се реже. Затова и на трапезата се слага прибор в повече – за онези, които вече не са тук, но идват да вечерят през нощта.

Същото правило важи и за сламата под масата. Тя не е за удобство, а за обстановка: вечерята се яде в яслите, на земята, там, където е роден Христос.

Оттам иде и последователността на цялата нощ. Първо огън – бъдникът. После дим – кадението. После земя – сламата. И чак накрая храна.

Постът свършва в полунощ, не на вечерята. Всичко изядено на Бъдни вечер е още постно; месото идва на другия ден, с коледарите.

Коледуване

В основата на коледуването стои древен обред за посвещаване на младежите в зрялост. Оттам иде и правилото кой има право да коледува – само момци, стигнали възраст за женитба.

Дружината се предвожда от станеник. Той носи обредното дръвче – ябълка или елха – клон със седем разклонения, на които са забучени варакосана ябълка, кравай, червени конци, зеленина и монети.

Станенине, господине,
добри сме ти гости дошли,
добър сме ти глас донели,
низ хубава, долна земя:
овци ти се изягнили,
вси овчици ваклушатки
и овновци виторожки.
Станенине, господине,
тебе пеем, домакине!

Обличат се в нови дрехи и се заметват с ямурлуци. По калпаците закичват чимширови китки, а отгоре висят нанизи от пуканки на червен конец, сушени сливи и стафиди. Така издокарани, тръгват по всички къщи в селото.

Станеникът изрича благословия за семейството и за къщата, а после дружината изпява по песен за всеки поотделно.

Даровете не са символични. Всяка къща дава колак, дребни пари и от каквото има – месо и сланина, брашно, боб, лук, орехи, вино.

На другия ден момците използват част от събраното за общо угощение. Останалото продават, а парите отиват за църквата, за училището или за читалището.

Отвореното небе

Има поверие, че на Коледа небето се разтваря и за един миг всичко наоколо светва. Гледката обаче е достъпна само за праведните.

Тогава човек може да си пожелае каквото поиска. Желанията се сбъдват.

👉Календар с Имени дни

👉Вижте всички Имени дни през Декември

Изберете и оригинално пожелание за имения ден ⤵️
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъж

Именници

Биса, Бисер, Бисера, Бисерка, Бистра, Евга, Евгалия, Евгени, Евгений, Евгения, Евда

Пожелания за Бъдни вечер

Често задавани въпроси за Бъдни вечер