Йордановден (Богоявление) е един от най-важните православни християнски празници, който се отбелязва на 6 януари всяка година. Този ден чества кръщението на Исус Христос във водите на река Йордан от Св. Йоан Кръстител – събитие, символизиращо Божието проявление и избавление на човечеството.
На този ден според библейската легенда е покръстен Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител.
Именници
Бистра, Богдан, Бого, Божо, Божил, Богоя, Богдана, Бона, Бонка, Боголюб, Богомил, Богомила, Божана, Божидар, Божидара, Боил, Бойко, Бойка, Бойчо, Бонка, Бончо, Боньо, Бони, Боян, Бояна, Дан, Дани [Умалит.], Дана, Данчо, Даньо, Йон(А), Йоно, Йонко, Йонка, Йордан, Йордана, Йорданка,, Богдан, Богдана, Боголюба, Богомил, Богомила, Богоя, Божан, Божидар, Божидара, Божика, Божин, Божина, Божинел, Божинела, Божка, Божко, Бойка, Бойко, Бона, Бонка, Бончо, Бою, Боян, Бояна, Данка, Данчо, Даньо, Дачо, Йонка, Йонко, Йорда, Йордан, Йордана, Йорданка, Йордо, Бойкан, Бойкуш
В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос като гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника Богоявление.
👉Изберете пожелание за Йордановден.
История и значение
На Йордановден, известен още и като Богоявление, Водици или Кръщение Господне, православната църква благославя водата, която според традицията носи пречистване и здраве за цялата година.
На този ден се извършва освещаване на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а мъже го изваждат.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
Според библейската история, докато Исус се кръщава, небето се отваря и Светият Дух слиза като гълъб, а глас от небето провъзгласява: „Този е Моят възлюбен Син…“. Именно затова празникът се нарича Богоявление – проявлението на Бога пред хората.
С Йордановден е свързано поверието, че в нощта срещу празника небето се отваря и който в този момент си поиска нещо, то ще се изпълни. С този празник завършват т. нар. Мръсни дни.
В навечерието на Йордановден се приготвя третата, последна, Коледна Вечеря. На трапезата се слагат само постни ястия: боб, варено зеле или сарми, орехи, хляб, но не от чисто пшенично брашно, а смесено с просено, в чест на просото (някъде вместо просо слагат царевично брашно). На трапезата се запалва и недогорялата от втората коледна вечер свещ.
От Богоявление започва и изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни. На този ден празнуват – Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Боян, Богдан, Богдана.
Основни обичаи и ритуали
Освещаване на водата (Водосвет):
Свещеник благославя църковната вода и хвърля кръст във водоем – река, езеро или море. Млади мъже се състезават да го извадят. Смята се, че този, който първи улови кръста, ще бъде здрава, благословена и защитена през годината.
Ритуалът Във водата:
В някои градове (например Калофер) мъже играят традиционно мъжко хоро в студените води преди хвърлянето на кръста — символ на смелост и издръжливост.
Небето се „отваря“:
Народното поверие гласи, че в нощта срещу празника молитвите и желанията ще бъдат чути по-лесно и може да се сбъднат.
На 6 януари се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. Традицията е възобновена през 1993 година.
Народни традиции
На трапезата в навечерието на Йордановден се приготвят постни ястия, а последната Коледна вечеря е обредно важна. Освещената вода се пази през годината и се използва за здраве и закрила на дома.
Йордановден е вторият от серията празници в българския календар след Васильовден и преди Ивановден, Антоновден и Атанасовден. На 6 януари арменците празнуват Рождество и Богоявление.
Девойките, също по свой начин вземат участие в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят „света“ вода. На реката, обмиват домашната икона и своите лица.
В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, който са се оженили на миналата година), за да са живи и здрави цяла година. Къпането се извършва от специални хора „хаскари“ или „къпинчари“. Ако няма наблизо река, тогава церемонията се провежда до кладенец.
Народа нарича празниците Богоявление и Ивановден по общо име „Водици“, заради връзката им към вода.
На този ден също се празнува рождения ден на великия син на българския народ Христо Ботев, краткият, но ярък живот, който е изиграл огромна роля не само в борбата на българския народ за свободата, но и в българската литература, история и култура.
Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. С него се слага край на така наречените „мръсни дни”.
На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен.
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите. Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст.
С донесената от църквата свещ се запалва с „нов” огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки. Вечерта срещу Йордановден е третата (и последна) кадена вечер. Тя трябва да е постна.
От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, независимо от годишното време.
Регионални традиции
В различните области на България празникът може да носи още имена като Водици, Водокръщи или Кръстовден — всичките свързани с благословията на водата и желанието за здраве, плодородие и благополучие.
Поверия за Йордановден
- Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
- Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
- Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
- Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Празникът в Гърция се празнува на 6 януари, а в Русия и Сърбия – по стар стил – на 19 януари.
Често задавани въпроси за Йордановден (Богоявление)
Кога се празнува Йордановден?
Йордановден се празнува на 6 януари всяка година. Това е един от най-големите православни християнски празници в България.
Какво означава Йордановден (Богоявление)?
Йордановден, наричан още Богоявление, отбелязва кръщението на Исус Христос в река Йордан от Св. Йоан Кръстител. Празникът символизира явяването на Светата Троица.
Какви са основните обичаи на Йордановден?
Основните обичаи на Йордановден включват:
-
Освещаване на водата (Водосвет)
-
Хвърляне на кръста във водоем
-
Къпане или ритуално поръсване за здраве
Смята се, че осветената вода има пречистваща и лечебна сила.
Защо се хвърля кръст във водата на Йордановден?
Хвърлянето на кръста символизира кръщението на Христос и освещаването на водата. Човекът, който извади кръста, се вярва, че ще бъде здрав и щастлив през цялата година.
Кои имена празнуват имен ден на Йордановден?
На Йордановден имен ден празнуват: Йордан, Йорданка, Богдан, Богдана, Божидар, Божидара, Данчо, Данка, Боян и други производни имена.
Какво се яде на Йордановден?
Традиционно на Йордановден се консумират постни ястия, тъй като празникът следва Бъдни вечер и Игнажден. В някои региони се прави обредна трапеза със символични храни.
Какви народни вярвания са свързани с Йордановден?
Според народните вярвания:
-
В нощта срещу Йордановден небето се отваря
-
Водата става свята и лековита
-
Желанията, изречени искрено, могат да се сбъднат
Йордановден и Ивановден свързани ли са?
Да. Ивановден (7 януари) се празнува ден след Йордановден и е посветен на Св. Йоан Кръстител, който кръщава Исус Христос.
Как се нарича Йордановден в различните региони?
В различните части на България празникът е познат още като: Богоявление, Водици, Водокръщи, Кръщение Господне.
👉 Още поверия за Йордановден.
Вижте още и ⤵️
Пожелания за Йордановден
Небето се отваря на Богоявление
Какво се прави на Йордановден (Богоявление)
Трапезата на Йордановден
На Богоявление се сбъдват желанията ни
