Йордановден (Богоявление) – значение, обичаи и традиции на 6 януари

Йордановден (Богоявление) – значение, обичаи и традиции на 6 януари се отбелязва на 6 януари 2027 г.

Йордановден (Богоявление) е сред най-тачените дни в православния календар и се пада всяка година на 6 януари. Църквата отбелязва кръщението на Исус Христос в река Йордан от св. Йоан Кръстител – мигът, в който Бог се явява пред хората.

Именници

Бистра, Богдан, Бого, Божо, Божил, Богоя, Богдана, Бона, Бонка, Боголюб, Богомил, Богомила, Божана, Божидар, Божидара, Боил, Бойко, Бойка, Бойчо, Бонка, Бончо, Боньо, Бони, Боян, Бояна, Дан, Дани [Умалит.], Дана, Данчо, Даньо, Йон(А), Йоно, Йонко, Йонка, Йордан, Йордана, Йорданка,, Богдан, Богдана, Боголюба, Богомил, Богомила, Богоя, Божан, Божидар, Божидара, Божика, Божин, Божина, Божинел, Божинела, Божка, Божко, Бойка, Бойко, Бона, Бонка, Бончо, Бою, Боян, Бояна, Данка, Данчо, Даньо, Дачо, Йонка, Йонко, Йорда, Йордан, Йордана, Йорданка, Йордо, Бойкан, Бойкуш

👉Изберете пожелание за Йордановден.

Библейското събитие

Щом Христос излиза от водата, небесата се разтварят, Светият Дух се спуска над Него във вид на гълъб и се чува глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

Оттук идва и второто име на деня – Богоявление, тоест явяването на Бога пред света. Празникът е познат още като Кръщение Господне, Водици и Водокръщи.

Йордановден (Богоявление)

Великият водосвет

Богослужението на 6 януари е най-тържественото освещаване на вода през цялата година и носи името Велик водосвет. С него се подновява светената вода във всеки храм.

Всеки си налива от нея и я отнася вкъщи. Пази се цяла година – за пречистване, за закрила на дома и най-вече за черните дни, когато някой в къщата легне болен.

Хвърлянето на кръста

След службата свещеникът мята кръста в най-близкия водоем – река, езеро или море. Момчета и мъже се хвърлят подире му и се надпреварват кой ще го улови пръв.

Извадилият кръста ще е здрав и честит до другата година. После той обикаля домовете с него, а хората го даряват.

Замръзне ли кръстът във водата, годината се очаква здрава и берекетлия.

Мъжкото хоро в ледената вода

На някои места – най-известно е Калофер – мъжете влизат в реката още преди кръста и извиват традиционно мъжко хоро в ледените води. Обичаят се чете като изпит за твърдост и кураж.

Освещаването на бойните знамена

На 6 януари се освещават военните поделения и бойните знамена на Българската армия.

Преданието отнася първия войскови водосвет към 19 август 917 г., в навечерието на битката при Ахелой. В новата ни история обредът се извършва от 1879 до 1946 г., след което е прекратен и възстановен едва през 1993 година.

Обредите по домовете

Месят се три обредни хляба, като в тестото се долива останалата светена вода от миналата година. Първият е за къщата, вторият – за гостите, а третият се изнася пред портата заедно с бакър вино за минувачите.

Върху желязо се изгарят чемширените китки от изминалото Рождество. Пепелта се напръсква със светена вода и се заравя под овощно дърво или под трендафилов храст.

С донесената от църквата свещ се пали „нов“ огън в кандилото на семейния иконостас. Там намират място и новите рождественски китки.

Вечерта преди празника е третата и последна кадена вечер. Трапезата е задължително постна: боб, варено зеле или сарми, орехи и хляб, но не от чиста пшеница – брашното се смесва с просено (другаде вместо просо слагат царевично). Пали се и недогорялата свещ от втората кадена вечер.

Водата, девойките и младоженците

Момите също имат своя дял в празника. Още преди изгрев тръгват към кладенеца или към извора за „света“ вода. На реката измиват домашната икона, а после и лицата си.

В Родопите хвърлят във водата младоженците – двойките, венчали се през изтеклата година – за да са живи и здрави. Потапянето го вършат определени за целта хора, наричани „хаскари“ или „къпинчари“. Няма ли река наблизо, обредът се пренася при кладенеца.

Народът слага Богоявление и Ивановден под общото име Водици – заради водата, която стои в сърцевината и на двата дни.

Именно от тези обредни измивания и ръсения тръгва и днешният обичай именниците да се поливат и мокрят, независимо кога през годината се пада празникът им.

Мястото на деня в календара

С Йордановден се затварят т. нар. Мръсни дни – дванадесетте нощи от Коледа насам, в които според вярването нечистите сили ходят на воля.

Празникът е вторият голям в януарската върволица – след Васильовден и преди Ивановден, Антоновден и Атанасовден.

От Богоявление тръгват сгледите и се отваря сватбеният сезон, който върви до Великденските заговезни.

Извън България денят също е голям: арменците празнуват на 6 януари Рождество и Богоявление заедно, гърците отбелязват Богоявление на същата дата, а в Русия и Сърбия то е по стар стил – на 19 януари.

Кой празнува на Йордановден

Имен ден имат Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

На 6 януари е и рожденият ден на Христо Ботев – поет и революционер, чийто кратък живот оставя следа не само в борбата за свобода, но и в българската литература и памет.

Поверия за Йордановден

• Студено и сухо време на Йордановден вещае добра и плодородна година.
• Хване ли лед кръстът във водата, годината ще е здрава и берекетлия.
• Който улови кръста, го чакат здраве и късмет.
• В глуха доба срещу Богоявление небето се отваря. Който го зърне точно тогава, ще получи от Бог онова, което си поиска.
• Светената вода от този ден не се разваля през цялата година – затова се пази в шише до иконата.

Често задавани въпроси за Йордановден (Богоявление)

👉 Още поверия за Йордановден.

Вижте още и ⤵️
Пожелания за Йордановден
Небето се отваря на Богоявление
Какво се прави на Йордановден (Богоявление)
Трапезата на Йордановден
На Богоявление се сбъдват желанията ни