Богоявление

Богоявление се отбелязва на 6 януари 2027 г.

Църковният празник

Църквата отбелязва самото Кръщение. В мига на потапянето небето „се отваря“, Светият Дух слиза върху Христос във вид на гълъб и се чува глас: „Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“.

Трикратното потапяне и излизането от водата имат ясен смисъл – смърт и възкресение: умира земният човек заедно с греха си, а на негово място се ражда одухотвореният.

Кръстът във водата

Целият празник се върти около водата и около студеното къпане. След службата свещеникът и множеството тръгват към най-близката река или езеро, където ще бъде хвърлен кръстът. Гледката събира и вярващи, и любопитни.

За изваждането се стягат млади мъже. Онзи, който пръв стигне до кръста, ще бъде здрав и ще му върви цяла година. Отделно се вярва, че ако кръстът замръзне във водата, годината ще е здрава и плодородна.

Там, където е бил хвърлен, болните се къпят или се напръскват, за да оздравеят, а останалите си измиват лицето и ръцете „за здраве“.

Противно на разпространеното схващане, Църквата не забранява изрично на жени да участват в скачането.

Мъжки Водици

Другото име на деня – Мъжки Водици – идва от това кого къпят: младоженците и момченцата до едногодишна възраст.

По места се прави и хаскане: петима-шестима мъже обикалят къщите и къпят пеленачета, младоженци и годеници. Ако къпаният е мъж, подхвърлят го три пъти с вик „Х-а-а-а-са!“ – оттам и името на обичая. Същото се повтаря и на Ивановден.

В Родопите хвърлят във водата миналогодишните младоженци – двойките, венчани през изтеклата година – за здраве през следващата. Къпането се извършва от определени за целта хора, наричани „хаскари“ или „къпинчари“. Ако наблизо няма река, всичко става край кладенеца.

В някои краища обикалят и моми водичарки. Ходят от къща на къща и пеят по една песен за всеки от семейството – песни, близки по строеж до коледните и лазарските.

Момите пък още преди изгрев отиват на извора или кладенеца за „света“ вода. На реката измиват домашната икона и лицата си. Мие се и палешникът от каденето – за да е бяло житото, което ще се роди.

Краят на Мръсните дни

С Богоявление приключват Мръсните дни.

В навечерието на Йордановден се приготвя третата и последна коледна вечеря. Всичко на масата е постно: боб, варено зеле или сарми, орехи и хляб – но не от чиста пшеница, а с примес от просо в негова чест; другаде вместо просо слагат царевично брашно. Пали се и свещта, останала недогоряла от втората коледна вечер.

През тази нощ „небето се отваря“, гласи поверието. Който успее да го види, получава каквото си пожелае – затова някога хората изобщо не са спели.

Обредната трапеза на самия празник е прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи и вино.

И още нещо за 6 януари

Народът нарича Богоявление и Ивановден с общото име Водици – заради водата, около която се въртят и двата.

На същата дата е и рожденият ден на Христо Ботев. Животът му е кратък, но белязва не само борбата за свобода, а и българската литература и култура.