Черешова задушница

Черешова задушница – какво се прави на празника

Черешовата задушница е втората в годината и се пада точно преди Петровите пости.

Името ѝ идва от най-простото възможно място: по това време узряват черешите и точно те тръгват на трапезата за помен.

Дата на празника

Черешова задушница отбелязваме на 19 юни 2027г., (събота).

На гробищата вярващите носят череши и ги раздават с „Бог да прости“.

Денят се пада в съботата преди Петдесетница. Народната вяра го свързва с прибирането на душите, които са били на свобода още от Велики четвъртък.

Църквата отслужва обща панихида за всички починали християни. Смисълът, който ѝ придава богословието, е ясен: телесната смърт не прекъсва връзката между вярващите, затова живите могат да се молят за отишлите си.

Освен молитвата се очаква и дело. „Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост“ – гласи библейският стих, който стои зад обичая.

Оттам идват и общите трапези. Приготвят се жито, хляб, вино и плодове, които се раздават на хората. Житото е знак за възкресението, хлябът – за самия Христос.

Към гробищата се тръгва с цветя, свещи и тамян за прекадяване, а виното е за преливане. Част от донесеното остава на гроба, останалото се прикадява и се раздава на хората наоколо.

Съботата преди Петдесетница е нарочен възпоменателен ден, макар че всяка събота от годината е отредена за покойните. Богословското обяснение е свързано с Възнесението: след него входът към Царството небесно стои отворен и Църквата се моли починалите с вяра да минат през него.

На Петдесетница се дават даровете на Светия Дух. Затова и в дните преди празника молитвата е насочена към опрощение за отишлите си с вяра в Христа.

Камбаната бие траурно – отмерено, за да напомни за помена. Службата е заупокойна и завършва с обща панихида, каквато има и вечерта преди това.

Опечалените посещават гробищата в петъка и в самата събота: палят свещи и кандила, слагат цветя, преливат с вино, кадят с тамян, носят жито и в храма, и на гроба. Разчупват хляб и раздават донесеното от името на покойника – с думите „Бог да прости“.

Черешовата питка и местните обичаи

На много места в страната за този помен се меси специална питка, украсена отгоре с кръст от тесто. Раздава се топла, заедно с първите череши от градината – затова из Тракия деня наричат просто Черешова събота.

В Родопите обичаят е малко по-различен: там раздават и варено жито с орехи и мед, а в някои села слагат в кошницата и по едно яйце, останало боядисано от Великден.

Из Северозападна България пък се пази обичаят първите череши от годината изобщо да не се ядат, преди да са раздадени за помен. Който наруши реда, се смята, че „изяжда дела на покойника“ – затова и децата чакат черешовата задушница, за да опитат първите плодове.