Задушници през 2026

Хареса ли ви видеото?
Абонирайте се за още видеа в YouTube.Отвори канала в YouTube ↗

Кога са Задушниците през 2026?

Църковният календар отрежда на годината три големи задушници – Голямата, Черешовата и Архангеловата. Първата пада преди Месни заговезни, втората – скоро след Спасовден, а третата – в навечерието на Архангеловден.

Към тях по места се добавя и четвърта – съботата преди Димитровден, известна като Димитровска задушница. Тя не е общозадължителна, но в много краища се спазва наравно с трите.

Денят винаги е събота. Причината е в седмичния църковен ред: съботата е отредена за спомен на покойните. Тогава близките отиват на гроба, преливат го с вино, прекадяват с тамян и раздават жито и храна с думите „Бог да прости“.

Голяма Задушница 2026

Датата тази година е 14 февруари 2026г., (събота) – Намиране честните мощи на мчци пострадали в Евгения.

Тази задушница се пада в съботата срещу Неделя Месопустна – тоест срещу Месни заговезни. Тя е и последният общ помен преди Великия пост, което обяснява защо е най-масово спазваната от трите.

Черешова Задушница 2026

Датата тази година е 30 май 2026г., (събота): Преп. Висарион Чудотворец и Иларион Нови.

Втората за годината идва преди Петровите пости.

Името ѝ е чисто народно и идва от плода, който по това време тъкмо е узрял – на гроба се носят първите череши.

Архангелова задушница 2026

Датата тази година е 07 ноември 2026г., (събота): Св. 33 мчци в Мелитин

Наричат я още Рангелова или мъжка задушница и я броят сред най-тежко спазваните.

С нея се затваря кръгът – това е последният общ помен за годината, в съботата преди Архангеловден. В храмовете се отслужва обща панихида. На гроба редът е познатият: кадене с тамян, запалена свещ, цветя и раздаване на храна.

Какво се носи и какво се раздава

Основното е коливото – варено жито, подсладено и поръсено с пудра захар, върху която с канела се изписва кръст. Житото не е случайно: в тълкуванието на св. апостол Павел зърното трябва първо да умре в земята, за да покълне, и точно затова е станало знак за възкресението.

До него вървят хляб и вино, а в по-ново време и дребни сладки и соленки. Всяко от нещата на гроба има свое значение – виното стои за кръвта, свещта за живата вяра, пламъчето за безсмъртието на душата, тамянът за молитвата, а цветята за добрините на човека приживе.

Раздава се на живите, не се оставя на гроба. Това е може би най-често бърканото правило. Храна, оставена върху плочата, не стига до никого – изяждат я бездомни животни, а гробът се омърсява. Смисълът на раздаването е друг: онзи, който хапне, си спомня за покойника и го споменава с добро.

Парастас или панихида

На самия гроб свещеникът обикновено чете парастас – по-кратката служба. Панихидата е разгърнатият молебен за упокой: в нея влизат повече молитви и четива от Евангелието и от апостола, затова се служи в храма.

По места на общата трапеза се спазва и стар предхристиянски обичай – първата хапка и първата глътка вино се слагат на земята за душите. Някои оставят и празен стол на масата. Ако около трапезата прехвръкне пеперуда или мушица, се приема, че покойникът се е отбил за малко при своите.