Трапезата на Архангеловден

Съботата преди деня на Архангел Михаил носи последната голяма задушница за годината – Архангеловата задушница. В този ден се излиза на гробищата, а в кошницата задължително има жито, есенен плод и по малко от онова, което е сготвено за празника. Вярва се, че точно тогава душите слизат долу и първото, което търсят, е родилото се през тази година. Всяко нещо на гроба има свое значение: цветята стоят за добродетелите, свещта – за духа, житото – за надеждата за възкресение, виното – за пречистената кръв, а тамянът – за молбата за прошка.

Курбанът е задължителен – коли се в чест на светеца, когото народът приема за водач на душите. Жертвеното животно е мъжко, овен или шиле; главата и краката се варят цели и после се прекадяват с тамян. Кожата му по правило се дарява на църквата.

Жените месят и си разменят обредни хлябове, известни под различни имена – „Рангелов“ или „Господьов хляб“, „Боговица“, „света Петка“, „Рангелово блюдо“.

Самата трапеза – домашна или общоселска – се освещава от свещеник.

Ястието е курбанът от овена, най-често задушен с боб. До него стоят житото, чаша червено вино и рангеловските хлябове.

Защо точно овен и защо Рангел

В народния календар Архангел Михаил – или Рангел, както го наричат по селата – е онзи, който прибира душите. Затова и празникът му затваря есенния кръг: Архангеловата задушница е третата и последна от големите за годината, след Тодоровата напролет и Духовската в началото на лятото.

Жертвата е мъжка не случайно. Народната логика е проста – на светец се дава равно на него, а Рангел е воин с меч в ръка. По същата причина курбанът се коли на прага или в двора, не в кухнята, и от него се пази залък за болните в къщата.

Още едно нещо се спазва навсякъде: от курбана се дава и на чужд човек. Смята се, че раздаденото стига до онези, за които е запален помен, а изяденото само от домашните – до никого.