Архангелова Задушница

Архангелова Задушница

Архангеловата, наричана още Рангелова или мъжка, е сред най-тачените задушници в годината.

С нея кръгът се затваря – това е последният помен за годината, отбелязван в първата събота преди Архангеловден. В храмовете се отслужва обща панихида. На гроба се пали свещ, прекадява се с тамян, слагат се цветя, а на близките се раздава храна за помен.

Дата на празника

Архангелова Задушница отбелязваме на 7 ноември 2026 г. (събота).

Един от най-устойчивите обичаи е преливането. След като гробът се почисти, най-възрастната жена в рода го прелива с вино – започва откъм главата на покойника и обхожда три пъти края на гроба.

Задушница пада винаги в събота – денят, който Църквата е отредила за помен на покойните. Затова и всяка съботна служба през годината включва молитва за починалите.

Денят носи и второ значение. На него се отдава почит на офицерите и войниците, загинали за България, и на всички паднали в редовете на българската армия.

Във всеки православен храм се извършва литургия за упокой, последвана от обща панихида.

Архангеловата задушница стъпва на вярата в безсмъртието на душата. Според църковното учение умрелите не изчезват, а преминават от земния в друг живот. Поменът е начинът живите да покажат, че не са ги забравили – и връзката между земната и небесната Църква.

Както на всеки помен, и тук се правят раздавки: сладки, плодове, варено пилешко, вино. Подава се не само на своите – раздава се и на хората край съседните гробове, дори да са непознати.

Военният ритуал в памет на загиналите български воини тръгва от 1924 година, прекъснат е през 1946-а и е възстановен през 1992 година от Министерството на отбраната заедно със Съюза на военноинвалидите и пострадалите от войните.

Какво се носи на гроба

За Архангелова задушница, както и за другите задушници, се приготвя варено жито – символ на възкресението, тъй като зърното „умира“ в земята, за да даде нов живот. Житото се подслажда, поръсва се с орехи и се занася в храма за освещаване заедно с хляб и вино. В църквата се оставя и листче с имената на починалите близки, за да бъдат споменати по време на панихидата.

Раздаването на храна не е просто обичай. Според вярата всяка подадена хапка е милостиня за душата на покойника, а онзи, който я приеме, казва „Бог да прости“.

Поверия, свързани с деня

В народните представи архангел Михаил е онзи, който взема душите на умиращите и ги отвежда в отвъдното. Затова задушницата преди неговия празник е особено почитана. Вярва се, че на този ден душите на починалите очакват своите близки и се радват на всяка запалена свещ.

Старите хора съветват в деня на задушницата да не се вдигат шумни веселби и да не се спори край гробовете. Денят е за спомен, тиха молитва и добри думи за хората, които вече не са сред нас. Повече за обичаите на самия празник ще намерите в статията за поверията за Архангеловден.