Васильовден

Васильовден се отбелязва на 1 януари 2027 г.

Васильовден е 1 януари – и е един от най-натоварените с обреди дни в календара. На него се редуват четири различни неща: обредната трапеза, сурвакането, маскираните дружини и ладуването.

Именници

Васил, Васа, Василка, Василена, Весел, Веселина, Весела, Веселин, Веско, Весо, Вълкан, Вълко, Вълчо, Въло, Въльо, Вълчан, Въчо, Вълкана, Въла, Василия, Васо, Вася, Веса, Вълкадин, Вълю, Василий, Василен

Васильовден – св. Василий

Вечерта срещу празника

Цялата къща сяда около софрата, а върху нея е сложено всичко, което стопаните биха искали да имат през идната година.

Върху лемежа стопанката слага четири зърна тамян и обхожда с дима цялата софра – в кръг, отляво надясно.

След това тавата с паницата се обръща три пъти. Вътре са скрити предварително наречените „късмети“ – пъпки от дрян, всяка за имот или за добруване, и непременно една сребърна пара. После всеки разчупва набързо своята част, за да разбере какво го чака.

Втората коледна вечеря

Това е втората от трите коледни вечери – тази срещу Нова година. За разлика от постната на Бъдни вечер, тук всичко е блажно. На масата има пита, свинска глава и баница.

Върху питата няма шарки и тя стига до масата, докато е още гореща. След като най-възрастният прекади трапезата, той я вдига високо, разчупва я и подава на всекиго по парче – по ред на възрастта.

Баницата е с късмети. Завърта се три пъти и всеки взема онова парче, което е спряло пред него. Останалото от нея се пази „за Богородица“.

Неженените отчупват първата хапка от парчето си и я пъхат под възглавницата. Който им се яви на сън, той ще им е съдбата.

Свинската глава е второто ястие. Само тук през цялата година свинското се принася и се прекадява; никъде другаде в календара това не се случва.

Когато вечерята свърши, трохите се обират от масата и отиват в огъня, а докато горят, се нарича:

„Хайде да се ражда: вино, жито, коприна, тютюн…“

Кой е св. Василий

Зад народния празник стои св. Василий Велики – архиепископ на Кесария Кападокийска през IV век, един от тримата светители, които църквата поставя най-високо.

Известен е с две неща: с богословието си и с това, че раздава цялото си наследство на бедните по време на глад. Основава и болница за бедни в Кесария, наричана по-късно Василиада – едно от първите заведения от този род изобщо.

Именно на него е кръстена и Василиевата литургия, която се служи десет пъти в годината, а една от тези служби е точно на 1 януари.

Народният календар обаче почти не се занимава с всичко това. За него денят е начало на годината – и обредите му са за плодородие, а не за светеца.

Гаданията

Тази вечер се гадае какво носи новата година. Гадае се пред огъня или направо на трапезата.

По орехите – здрави и едри ядки значат здраве за домашните.

По кихането – кихне ли някой на масата, знакът е добър и нему се обрича първото животно, което се роди в двора.

По дряновите пъпки – хвърлят ги в жарта; чиято се пръсне и отскочи, той ще изкара годината здрав и лек в движенията.

По лука и солта – в някои села вземат прекадена глава кромид, нарязват я на дванадесет колелца и наричат всяко на един месец. Слагат по щипка сол върху всяко и оставят до сутринта. Разтопила ли се е солта – месецът ще е дъждовен; останала ли е суха – ясен и без валежи.

При раздигането на софрата се отделят настрана няколко неща: свещта, ако не е догоряла, орехите, необеленото жито и палешникът заедно с пепелта, останала от бъднивечерската трапеза.

Сурвакането

Втората част тръгва щом се развидели.

Сурвакат само момчета, най-често до десетата-дванадесетата си година. Събират се на групи и обикалят близки и съседи, като тръгват от собствената си къща. Всяко има торбичка и, разбира се, сурвачка.

С пръчката се потупва поред всеки в къщата, като се тръгва от най-стария, и се честити:

„Сурва, сурва година,
Весела година,
Голям клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо-здраво догодина,
Догодина, до амина.“

👉 Още сурвакарски стихчета.

Тези думи не се пеят – изричат се. По някои места към тях се прибавя и песен. Даряват ги навсякъде – с кравайчета, плодове, орехи, сланина.

Сурвачката като символ

Народната представа вижда в сурвачката образ на световното дърво, а в самите сурвакари – посредници между световете, които предопределят плодородието за идната година.

Изработват се два вида. Дяланите биват „булки“ или „перашки“. Витите излизат от клонати дрянови пръчки, а по тях се навързва каквото има – вълна в различни цветове, пуканки и ошав, люто чушле, семки, стафида, цветна хартийка.

Народната терминология ги нарича „писани“, „шарени“, „пъстрени“, „сторени“, „китени“ – но между самите названия не се прави строга разлика.

Джамалото

След сурвакарите, някъде по икиндия, тръгват маскирани младежи с „камила“ или „джамало“. Поздравяват стопаните за здраве и за добър приплод, а джамаларят благославя:

„Дето стъпи джамалото,
радост и берекет да има!
Както ми е здрав топуза,
тъй да са здрави хората!
Както са рои пчелата,
тъй да са плодят децата!“

Накрая „джамалото“ издъхва наужким – с него си отива и лошото от къщата – и пак оживява, както оживява и природата напролет.

Срещу представлението – словесна и подражателна магия за берекет – дружината си тръгва с храна, с пари и с почерпка.

Обичаят е жив и извън България. В Таврия – Запорожка област в Украйна – на Стара Нова година, както местните българи наричат деня, младежите тръгват по домовете дълго след полунощ – едни маскирани, други просто с начернени лица. Обикалят и докосват всичко живо – докосването е онова, което носи здравето и берекета.

Вижте още и ⤵️
Пожелания за Васильовден
Гадания на Васильовден
Поверия за Васильовден
Васильовден – трапеза и традиции

Още пожелания изберете тук ⤵️
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъж

Често задавани въпроси за Васильовден