Св. княз Владимир – имен ден на 15 юли 2027

Св. равноапостолен велик княз Владимир се отбелязва на 15 юли 2027 г.

На 15 юли църквата почита паметта на св. равноапостолен велик княз Владимир – покръстителя на Киевска Рус.

Именници

Владимир, Владимира, Влад, Владо, Влада, Влайко, Господин, Влада, Владена, Владилен, Владилена, Владимер, Владимир, Владимира

Третият син

Владимир I (956-1015) е третият син на киевския велик княз Светослав. Баба му е св. Олга, християнка – но самият той е отгледан в езическата вяра.

Като трети син титла не му се полага. През 980 г. обаче се възползва от войната между по-големите си братя Олег и Ярополк и сам става велик княз на Киевска Рус.

Св. равноапостолен велик княз Владимир – 15 юли

Изборът на вяра

Летописът разказва, че преди да реши, Владимир изслушва пратеници на няколко вери и изпраща свои хора да видят как се служи при всяка от тях.

Отхвърля една след друга и накрая спира на източното християнство – според разказа заради това, което пратениците му виждат в „Света София“ в Константинопол.

Изборът съвпада и с политиката. За да получи съюза на византийския император Василий II, Владимир приема християнството, взима за жена сестрата на императора – Анна – и покръства цяла Киевска Рус.

Годината е 988.

Промяната

Онова, което прави случая изключителен, не е политиката, а човекът.

Владимир е син на човек, наричан „дивия глиган“. Езичник, който никога не си е отказвал земно удоволствие и е стигал до необуздана кръвожадност, грабеж и отмъстителност.

Този човек трябва да поеме по път, напълно неведом за тогавашните руси – да умре и да се роди наново, според думите на Христос:

„Който загуби душата си заради Мене, ще я запази.“

Той е знаел за какво се подписва. От вярите, между които избира, християнството е най-тежката – изисква да загърби миналото си и да се откаже от старите си навици.

Промяната в душата му е толкова голямо чудо, че не се обяснява с човешки усилия, а само с Божията милост.

Първият, който тръгва с целия си народ

Отделни хора са се обръщали към Небесното Царство и преди него – княгиня Олга, собствената му баба, киевските мъченици Теодор и Йоан, и други.

Владимир е първият, който тръгва по пътя на Кръста заедно с целия си народ.

Върху основите, които полага, се гради хилядолетният храм на руската вяра, нация, държава и култура. Затова го смятат за духовен прародител на руския народ, а църквата го нарича равноапостолен.

След покръстването

Летописите отбелязват и нещо друго – че управлението му се променя заедно с него.

Владимир отменя смъртното наказание за известно време, започва да раздава храна на бедните в Киев и изпраща каруци с хляб по домовете на онези, които не могат да излязат.

Издига църкви, сред които Десятъчната в Киев, и отваря първите училища.

Умира на 15 юли 1015 г. Двама от синовете му – Борис и Глеб – стават първите канонизирани светци на Русия.