Рождество Христово (Коледа)

▶

За християните Рождество Христово е едновременно граница във времето и най-големият от всички празници.

Как 25 декември стана датата

В ранното християнство празникът няма постоянен ден. Източните църкви го отбелязват на 6 януари, заедно с Богоявление – така е още преди 336 г., по времето на Константин Велики. През III век Ориген дори увещава християните да не празнуват тогава, с довода, че точно на тази дата скърбят праведният Йов и пророк Йеремия (Йов 14:4; Йеремия 20:14).

Църковните отци от III и IV век – св. Иполит, Тертулиан, Йоан Златоуст, Кирил Александрийски, блажени Августин, Климент Александрийски – посочват 25 декември като исторически по-вероятната дата.

Приемането ѝ върви бавно и по места. В Рим празникът се утвърждава през втората четвърт на IV век, в Антиохия – около 375 г. В Константинопол влиза около 379-380 г., при това не без спор кому се дължи: според едни това е дело на св. Василий Велики, според други – на св. Григорий Богослов, а по-късни сведения намесват и св. Йоан Златоуст. В Александрия го празнуват от 430 г., в Палестина – чак около VII век. Арменската църква и до днес държи на 6 януари. Най-ранната запазена църковна служба за празника науката датира в V век.

Езическият пласт под датата

Изборът на 25 декември има ясен мисионерски смисъл. Точно тогава из Европа, Северна Африка и Мала Азия се чества раждането на местните божества: Митра у персите, Дионис у гърците, Озирис у египтяните – когото гърците и римляните познават като Серапис.

В култа към Митра, много популярен в Рим през II и III век, 25 декември е „Денят на раждането на Непобедимото Слънце“ – Dies Natalis Solis Invicti. Император Аврелиан го утвърждава с указ през 274 г., а самият той се отъждествява със слънцето.

У нас върху новата вяра ляга още един пласт – представите на предците ни за огнените небесни божества, за непобедимото слънце, за славянските Перун и Даждбог.

Под всичко това стои едно и също усещане: големият природен кръговрат се затваря, светът се ражда наново, слънцето и денят се обръщат към светлината и към пролетта. Християнството просто налага върху този обрат своя смисъл – раждането на духа.

Упреквали са го, че празнува заедно с езичниците. Отговорът на Августин е кратък:

„Ние празнуваме не както неверниците зачитат слънцето, а Този, Който е създал слънцето.“

Разказът у Лука и Матей

Според Евангелието от Лука малко преди раждането Мария и съпругът ѝ, дърводелецът Йосиф от Давидовия род, тръгват от Назарет за Витлеем – родното място на Йосиф в Юдея.

Причината е административна. По разпореждане на Октавиан Август – управлявал от 27 г. пр. Хр. до 14 г. сл. Хр. – цялата империя се преброява, а Палестина по онова време е част от нея. Правилото е всеки да се впише в родното място на рода си.

Във Витлеем място в страноприемницата няма и двамата се подслоняват в пещера извън града, където пастирите прибирали овцете.

В мига на раждането небето пламва от необикновена светлина и ангел известява на пастирите наблизо:

„Не бойте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци. Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.“

И тогава при ангела се явява многобройно небесно войнство, което хвали Бога с думите: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:10-14)

Витлеемските пастири са първите, поклонили се на Богомладенеца. След тях идват и тримата източни мъдреци, доведени от звездата, изгряла над мястото.

Матей продължава разказа с бягството: Бог изпраща ангел при Йосиф с наставление да отведе семейството в Египет, и така малкият Иисус е спасен от Ирод (Матей 2:13).

За Рождеството разказват и апокрифите: Протоевангелието на Яков, Евангелието на Псевдо-Матей, Евангелието на Детството, Историята на Йосиф Дърводелеца. Именно от тях християнското изкуство черпи най-обилно.

Коледуването

У нас Рождество Христово продължава Бъдни вечер – последния ден на постите – и започва в полунощ с коледуването.

Коледари са само мъже: ергени, годеници и наскоро задомени. Подготовката тръгва от Игнажден – тогава се разучават песните, сформират се групите и се избира водачът, който е по-възрастен и женен.

Обличат се празнично, като за голям студ: калпаци, накичени с китка чемшир и наниз пуканки, и „шарени тояги“ или геги в ръцете.

Времето е строго определено – от полунощ до изгрев слънце. Точно тогава според поверието излизат караконджулите, вампирите и таласъмите, а песните на коледарите имат силата да ги прогонят.

Групата тръгва винаги на изток и обхожда къща по къща. Първата е на най-личния човек в селото – кмета, попа или даскала. Домакинът посреща с кравай, в който е забодена пара, а домакинята подава сито с пшеница, която коледарите ръсят из къщата за плодородие.

Дружината има свои роли: цар или станеник – млад мъж, който знае песните, има артистична душа и щедра ръка; старец и баба, които разсмиват; трохобер, който събира даровете; гайдар; и четници певци. Някога желаещият да коледува е искал разрешение от царя бан – следа, че обичаят е бил посветителен.

По някои краища коледарите се преправят на котараци и мяукат, за да известят, че идват. Навсякъде ги чакат с радост – освен в дом, който е сполетян от смърт или тежка болест.

Стопанинът ги кани на трапезата и ги черпи с вино и ракия, момата ги дарява с вит кравай, а къщата добавя пари, месо, боб, брашно.

Краваите и наддаването

Мома за женене прави отделен писан кравай, предназначен за момъка, когото е харесала.

Всички такива краваи после се изнасят на видно място и тръгва наддаване. Всеки момък взема кравая на своето момиче – а ако в някоя са влюбени повече, наддават помежду си.

Песните

Пее се на всеки от семейството поред, от най-стария до най-малкия – и по възраст, и по уважение. Отделни песни има за орач, овчар, свещеник, кмет, шивач.

Темите са здраве и дълъг живот, имот, берекет, късмет, любов и добра среща.

Коледарските песни са безброй, но най-обичани са тези за девойки, които надгряват слънцето, поръчват си риза от Св. Богородица, надпяват славея или посрещат в градината два бели гълъба годежари. И за момци, които препускат с вихрогони, надбягват слънцето, гонят сури елени, бият се с войски или слизат в долния свят, за да изведат оттам либето си.

Смисълът е по-голям от пожеланието. Коледуването оповестява ново състояние на света – подреждането му наново след затварянето на цикъла. Затова и в толкова много песни се пази образът на световното дърво, а изреченото в тях звучи като предсказание, което не подлежи на обжалване.

Бъдникът и огънят

Семействата бдят край огъня още от Бъдни вечер и чакат коледарите. В огнището гори бъдникът, запален още на Игнажден. Около този огън се пеят песните и се нарича за добро – силата на пламъка трябва да направи изреченото сбъднато.

Самият бъдник е магически. По места, когато започне да догаря, мъжката челяд се извежда навън и около огнището остават само невестите – за да се раждат женски животни от стоката.

Трески от него се закопават в лозята за плодородно вино или се хвърлят в река за здраве и дълъг живот. Оставя се и по една недогоряла главня: всяка вечер от Коледа до Йордановден тя се пали и се гаси с вино, за да пази добитъка от болести.

Пепелта се пази през целите дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира – служи за лек през цялата година.

На самия ден

На Коледа се коли прасе, а трапезата не се вдига цял ден.

Щом домакинът се вдигне от масата, тръгва прегърбен. Причината е нагледна: и клоните в градината да натежат така, до земята, от плод.

Около стволовете на плодните дървета се увива слама. А на онези, които не раждат достатъчно, стопанинът или някое момче се заканва люто с брадва, докато друг го спира: „Недей, от догодина ще родят“. Вярвало се е, че след такава закана дървото наистина се разлиства.

Забраната за срещата

Две коледарски групи не бива да се срещнат. Стане ли го, през лятото ще вали град или друга беда ще сполети селото. За да се предотврати, двете дружини или се бият, или си разменят топузите.

Същото важи и за русалийските дружини, които обикалят през Мръсните дни.

Гадания за времето

По пепелта от бъдника се съди за реколтата: изгори ли дървото докрай и стане на чиста пепел, годината ще е плодородна.

Самият коледен ден показва каква ще е цялата година. „Топла Коледа – нездрава година“ – оттам и надеждата за дебел сняг и за ясен, хаплив студ.

Скреж по дърветата вещае изобилие. Звездно небе – добра реколта от грах.

А ето и старото гадаене по деня от седмицата, на който се пада празникът:

Понеделник – тежка зима, дъждовни пролет и лято, суха есен. Гроздето и виното няма да са добри, медът също. Годината ще е най-сполучлива за властници и управници.

Вторник – снеговита зима, дъждовна пролет, суха есен. Пшеницата и плодовете няма да са добри. Пътуващите по море да внимават. Мед и масло – в изобилие.

Сряда – зимата тежка, пролетта без дъжд. Лозето ще даде много, а виното – хубаво. Противникът ще напредва, без да воюва.

Четвъртък – зимата мека, а пролетта и лятото – ветровити. Зеленчук и мед ще има малко, за сметка на плода и маслото. Онези на власт ще отслабнат.

Петък – много зла зима, дъждовно лято, суха есен, обилно грозде. Князете ще бъдат хвалени, войниците – доволни.

Събота – много сняг през зимата, ветровита пролет, дъждовно лято. Плодовете ще са малко, но хубави. Овцете ще боледуват. Възможни са пожари и земетресения. Възрастните да внимават със здравето си.

Неделя – зимата мека, лятото сухо, есента ветровита. Добра година за войника, лоша за онзи, който управлява. Плод, мед и стока ще има колкото искаш. Младите обаче да внимават.

Наричанията за Нова година вижте в Сурвакане – те са част от новогодишния, а не от коледния обичай.

👉Календар с Имени дни

👉Вижте всички Имени дни през Декември

Именници

Пожелания за Рождество Христово (Коледа)

Често задавани въпроси за Коледа