Игнажден

Игнажден се отбелязва на 19 декември 2026 г.

Игнажден е сред големите зимни празници и стои непосредствено преди Коледа. За разлика от дните на св. Спиридон и св. Модест, той се пази из цялата етническа територия на България.

Църковно на тази дата се почита паметта на св. Игнатий Богоносец.

Кога е Игнажден

Датата е 20 декември и в повечето години не се мести.

Според св. Димитрий Ростовски мъченическата кончина на св. Игнатий е на 20 декември 107 г. и оттам идва самата дата.

С времето обаче в църковния календар се получава припокриване. Рождество Христово има предпразненство, което започва именно на 20 декември – тоест в деня на светеца. Затова в делнична година службата за предпразненството се съчетава с тази на св. Игнатий.

Има едно изключение. Когато 20 декември се падне в неделя – а това е Неделята преди Рождество Христово – към възкресната служба се прибавя предпразненството и за отделна памет на светеца не остава място. Тогава тя се измества с ден назад, на 19 декември, и се съчетава със службата на св. Бонифаций, който се чества постоянно на тази дата.

Типикът, книгата за реда на богослуженията, го формулира кратко: „Когато 20 декември – свещеномъченик Игнатий Богоносец – се случи в неделя, службата на св. Игнатий се пренася в предния ден (събота)“.

Именници

Игнати(Й), Игнат, Игна, Огнен, Огньо, Огнян, Пламен, Пламена, Игнатина, Игнатия, Огнена, Огняна, Пламенна

Житието

Св. Игнатий е ученик на св. Йоан Богослов и заема архиепископската катедра на Антиохия.

Застига го участта на повечето ранни християни: по време на гонение е осъден и загива, разкъсан от диви зверове на арената в Рим. Това се случва при управлението на император Траян (98-117 г.), около 107 година.

Прозвището Богоносец се тълкува по два начина – че носи Бога в сърцето си, и че според преданието именно него Христос е взел на ръце, когато е казал, че такива са децата на Царството.

св. Игнатий Богоносец – Игнажден

Имената на празника

Празникът се пази навсякъде, но се нарича различно.

В Северна България е Игнажден или Идинак (Единак). В Южна България – Идигнажден, а в Родопите Игнатьовден. В Котленско го знаят като Полаз или Полязовден.

Среща се и под имената Млада година, Нов ден, Млад ден, Млад Бог, Млад месец – все названия, които сочат едно и също: че тук започва новото.

Полазването

Названията се менят, обредът е един и същ. Основното гадание на деня се нарича „полазване“ и е просто: гледа се кой пръв ще прекрачи прага.

Ако е малко момиченце, през следващата година ще се народят повече женски животни.

Полазникът има задача. Донася дъски и трески, събрани около дръвника, и ги слага край домашното огнище. После прикляка до огнището и заквичава като пиле – „пиу-пиу“. Става и разръчква жаравата така, че да хвръкнат колкото се може повече искри, и благославя:

„Колкото искри в огъня има, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в тази къща!“

Там, където поминъкът е земеделие, обредът е друг. Домакинята подава на полазника решето със семена и той ритуално „заорава“ земята, а после нарича за плодородие – за повече жито, ечемик, царевица. Този вариант се среща и в Западна България.

За труда му полазникът се черпи с вино и ракия и получава специално изпечения за случая „игнажденски кравай“. А ако годината се окаже добра – и за земеделеца, и за скотовъдеца – следващия Игнажден канят същия човек.

Зад цялата практика стои по-старо време. Ролята на полазника някога е принадлежала на жреца, а благословията е била магическо заклинание за благополучие, изричано от него като духовен наставник.

Началото на празничния кръг

От Игнажден тръгват коледните и новогодишните празници. Датата стои плътно до зимното слънцестоене и народът я приема за начало на новата година.

Оттук започват и Мръсните дни – отрязъкът до Богоявление, в който старата година си отива, а новата още не е дошла.

А според вярването точно днес започват родилните мъки на Богородица – и точно оттам идват повечето от забраните за жените.

Какво не се прави

Нищо не се изнася от къщата – най-малко огън, жар или сол, за да не излезе берекетът навън.

Не се дава и не се иска назаем – нито пари, нито стока.

От трапезата не се става по време на ядене, иначе кокошките няма да мътят. По същата причина не се излиза и на двора.

Не се шие и не се плете – за да не се заплетат вътрешностите на кокошките и да носят яйца.

Боб не се вари, за да не бие градушка.

Кошери не се местят, иначе пчелите ще избягат.

Пране не се слага, за да не дойде болест в къщата.

Дете не се зачева – вярва се, че ще се роди с недъг.

Бременните и нераждалите не работят, за да раждат после леко. По същата причина не работят и младите булки.

Добитъкът не се впряга – за да остане силен и здрав до следващата зима.

👉 Всичко за поверията на Игнажден можете да прочетете тук.

Гадания за женитба

Освен за плодородие, на Игнажден се гадае и за сватба. Момите питат за кого ще се задомят и кога ще стане това.

Трапезата

Всичко е постно: жито и орехи, пита с мая, кравайчета, ошав. От топлите ястия – булгур, картофи с ориз и варена царевица. За на трапезата остават зеле, лук и туршия от пипер.

👉Календар с Именни дни

👉Вижте всички Именни дни през Декември

Вижте още и ⤵️
💌 Пожелания за Игнажден
Игнажден – поверия и обичаи
Полазник (Игнажден)
Игнажден – празнична трапеза и традиции

Често задавани въпроси за Игнажден