Поверия за Спасовден

Сутринта жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите покойници и разстилат орехови листа върху плочите – за да им правят сянка на онзи свят.

Спасовден - поверия и суеверия — Спасовден – поверия и суеверия

Огледалото на пустия кладенец

Едно от най-особените поверия за деня: ако призори човек отиде мълчешком до изоставен кладенец и се наведе над него, вместо своето отражение ще види лицето на онзи свой покойник, за когото мисли в момента.

Нощта на росена

Само в нощта срещу Спасовден, гласи вярването, може да се излекува безплодие. Ялова жена трябва да преспи под растението росен – смятано за самодивско цвете, което цъфти единствено тази нощ, за кратко, и после бързо прецъфтява. Задължително условие е да не е сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка.

Ритуалът е подробно разписан. Двамата постилат червен месал и нареждат върху него спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапват и пийват под растението. Към полунощ лягат и замълчават. Малко преди първи петли, около два часа, оставят храната там и се връщат тичешком към селото, без да поглеждат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене, това се приема за Божи промисъл и не се тълкува като прелюбодеяние.

Обичаят се нарича „ходене на росен“ и не е само за бездетни. Срещу празника на росеновите поляни отиват и болни от какви ли не болести. Носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита, печена кокошка и чорапи – последните са дар за русалките и се закачат по клоните. Води ги близък човек, който по време на обреда става техен „побратим“ или „посестрима“.

Знакът за изцеление се чака в паничка с вода, оставена до главата. Ако на сутринта в нея плува листенце или цвят от росен, самодивата се е смилила и болният ще оздравее. Сръбва се от водата, останалото се прибира в съд и се пие четиридесет дни. Прибирането в селото става скришом – види ли го някой по пътя, лекът се разваля. А връзката с придружителя остава за цял живот.

Русалките и росата

Народната вяра приписва на тази нощ и друга сила. Тогава могат да получат изцеление страдащите от незнайната „самодивска“ или „русалска“ болест, а лекът за нея е същият росен – цвете с червени благоуханни цветчета, което се крие по скрити горски поляни и цъфти само няколко дни.

Разказите за самодивите и русалките са безброй. През пролетта те се връщат от зимовищата си накрай света и населяват отново поляните, горите, изворите и реките. Живеят редом с хората, но остават невидими – могат да помагат, могат и да вредят.

Вярва се, че в нощта срещу празника те „сеят“ роса по нивите, за да се роди берекет, и че тази роса лекува. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в мократа трева – за здраве през годината. Спасовският дъжд се смята за скъп: капката струвала колкото жълтица, а завали ли на този ден, реколтата ще е обилна.

Казват още, че русалките минават да оберат цветчетата на росена и да се накичат с тях. Това ги развеселява и ги прави по-благосклонни. Тъкмо затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на нацъфтяла поляна.

Разказва се за болни, донесени на ръце дотам, които на сутринта станали и си тръгнали сами. Нощуването върви със свои правила: до болния цяла нощ буди здрав човек, приел чрез обреда да му стане брат или сестра за цял живот. За отплата на поляната се оставят даровете – нова глинена паница, кърпа или риза, печена кокошка и пита. От тях най-често се възползват овчарите, но според поверието точно те са любимци на русалките, защото ги веселят с кавала си.

Русалиите

Скоро след митичните девойки се появяват и съвсем реални лечители на същата болест. Те са само мъже и носят сходно име – русалии.

Седмицата, в която обхождат селата с обреда си, се нарича Русалска неделя. По едни краища тя започва веднага след Спасовден, по други – от Петдесетница, петдесетия ден след Великден. В крайдунавските райони ги наричат и калушари. Това са обикновени селски мъже, които придобиват лечителска сила само за тази седмица, чрез посветителен обред.

Изискванията към тях не са малки: здрави, силни и издръжливи, виртуозни в ритуалната ръченица – пъргави и скокливи – добросърдечни, честни, способни да пазят тайна и да търпят лишения.

Кой влиза в дружината решава единствено водачът ѝ, наричан „ватаф“. Той е най-посветеният и знанието му се предава само по наследство – от баща на първороден син, поколение след поколение.

Само ватафът знае билките и заклинанията. С тях той въвежда мъжете в ритуалния транс, чрез който лекуват. Танцът се играе в кръг около болния – отначало бавно, после все по-бързо и по-скокливо, а звънчетата по глезените и по обредните тояги отмерват ритъма.

В кулминацията русалиите започват да прескачат лежащия на земята – така според вярването отнемат болестта от него. Когато той накрая скача и побягва, на негово място падат в несвяст неколцина от танцуващите; тях пък свестяват останалите, отново с танц и заклинания.

Дружината обикаля така цяла седмица. През това време мъжете пазят пълно обредно мълчание, не говорят с никого извън групата, подчиняват се безпрекословно на ватафа и живеят в лишения – всичко това срещу дребни пари и подарено животно. Веднъж посветени обаче, те повтарят това всяка година.

Как свършва денят

Спасовден е и ден за дъжд. Обикалят се нивите и ливадите и се пеят обредни песни:

Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица/
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци…

Следобед всички се събират на мегдана и играят „спасовските“ хора – само по песен, без свирня. Черпят и всички именници.

От тези веселби е останал и изразът „Те ти булка, Спасовден!“, с който и днес се отбелязва нещо неочаквано. Обяснението за произхода му е просто: празникът е подвижен и се пада все в делник, така че често заварвал хората неподготвени – работата стои, а на мегдана вече се вие хоро.

Кога се пада

Датата не се определя от слънчевия календар. Спасовден е четиридесетият ден след Великден, а самият Великден се изчислява спрямо първата неделя след първото пролетно пълнолуние – тоест в основата стои лунният цикъл. Оттам идва и усещането за „подвижност“, което толкова е озадачавало старите хора.

По православния календар задушница се прави в съботата преди Петдесетница – това е черешовата. Тогава освен жито и хляб за помен се раздават и първите череши.