Св. 42 мъченици в Амория

Св. 42 мъченици в Амория се отбелязва на 6 март 2027 г.

На 6 март Православната църква чества св. 42 мъченици в Амория.

Имен ден празнуват всички с имената Красимир и Красимира – от „да краси света“.

Обсадата

Амория е град в малоазийската област Фригия. През IX век, при византийския император Теофил (829-842 г.), той е обсаждан дълго от мохамеданите.

Градът се брани дълго и добре, и всичко върви към това обсаждащите да се откажат.

Св. 42 мъченици в Амория – 6 март

Тогава обаче измежду самите жители се намира предател. В очакване на голяма награда той посочва на обсаждащите уязвимото място на крепостната стена – и градът пада.

Четиридесет и двамата

По-голямата част от жителите и от войниците, защитавали Амория, са избити или отведени в робство.

Победителят обаче заповядва главните военачалници да бъдат затворени в тъмница. Те са 42 души.

Църквата почита паметта на всички тях еднакво – мъже, които се оказват едновременно добри войници и верни служители на Христос.

Предстои им тежко изпитание.

Откупът

Император Теофил предлага богат откуп за тях. Напразно.

Победителят отхвърля всякакви пари. Той иска друго – да принуди пленниците да се отрекат от вярата си, и за целта използва всички средства.

В тъмницата при тях влизат едни и същи хора, ден след ден. Изпраща ги мохамеданският началник със задача да ги склонят да признаят Мохамед.

Подходът се мени според случая – днес заплаха и строгост, утре ласкава дума и обещание.

Краят

Резултатът е обратен на очаквания: колкото по-дълго трае натискът, толкова по-твърди стават пленниците.

Опората им е молитвата. Благодарят на Бога и за самите страдания – в тях виждат дадена им възможност да изкупят прегрешенията от предишния си живот.

Смъртта я чакат без страх, дори с радост – като врата към съединяването с Иисус Христос и към благата на бъдещия живот.

Осъдени са на смърт и посечени с меч.

Защо се помнят

Мъчениците от Амория са сред последните, влезли в православния календар от този тип обстоятелства – война, а не гонение.

Те не са преследвани заради вярата си от собствената си държава. Пленени са като военни при превземането на град и им е предложен изход, който всеки от тях е можел да приеме поотделно.

Затова и почитта към тях е обща, без отделни жития. Църквата ги помни като едно цяло – четиридесет и двама души, взели едно и също решение.

Падането на Амория

Събитието има и напълно светска страна, която обяснява защо е запомнено толкова добре.

Амория не е случаен град. Той е родното място на управляващата по това време династия и една от най-важните крепости на империята в Мала Азия. Падането ѝ през 838 г. е тежко военно поражение за Византия.

Обсадата е предприета лично от халиф Мутасим и е отмъщение за византийски поход в предходната година. Според арабските извори градът е превзет след около две седмици.

Пленниците престояват в Самара седем години, преди да бъдат посечени – през 845 г. Именно тази дълга отсрочка, в която откупът е отхвърлян отново и отново, прави случая изключителен и превръща четиридесет и двамата военачалници в светци.