Св. мъченица Юлия Девица – имен ден на 16 юли 2027

Св. мчца Юлия Девица се отбелязва на 16 юли 2027 г.

На 16 юли Българската православна църква почита паметта на св. мъченица Юлия Девица.

Юлия е женската форма на латинското Юлий и означава „къдрокоса“, с буйна къдрава коса.

Именници

Юла, Юлка, Юлиан, Юли(Й), Юлита, Юлиян, Юлияна, Юла, Юлиана, Юлия, Юлиян, Юлияна, Юлка

Датата е свързана и с Гай Юлий Цезар (101-44 г. пр. Хр.) – от неговото име идва юлиус, названието на самия месец. Затова днес черпят и съименниците на императора.

Житие на светицата

Юлия е родена в Картаген, в знатно и християнско семейство. Родителите ѝ я възпитават във вярата от най-ранна възраст.

Всичко се променя, когато вандалите превземат града. Отвеждат много от жителите му, а сред пленените е и невръстната още Юлия.

Купува я търговец от Сирия. Дълго време той се опитва да я откъсне от вярата ѝ, но не успява.

Св. мчца Юлия Девица – 16 юли

В дома на езичника момичето продължава да живее по християнските обичаи, които е усвоило у дома – моли се често и пости.

Като девойка се пази в чистота и живее в строго въздържание. Работата си върши съвестно – апостолската мярка е точно тази: не за очи, а като пред Божиите очи. Отказва обаче всичко, което би влязло в разрез с вярата или с целомъдрието ѝ, и никой не успява да я пречупи.

Търговецът настоява все по-упорито – да се отрече от Христос и да приеме езическия начин на живот. Заплашва я, но безрезултатно: за нея смъртта стои по-ниско от отричането.

Корсика

Смъртта я застига през V век, на борда на кораба на господаря ѝ, близо до остров Корсика.

На острова вървят езически празненства. Докато търговецът е слязъл да пирува, един от езичниците заповядва да я извлекат за косите, да я съблекат и да я бият жестоко по цялото тяло.

Докато я бият, мъченицата казва със силен глас:

„Изповядвам Този, Когото са били заради мен! Моят Владика е претърпял трънен венец и разпъване на кръст. Нека и аз, Неговата рабиня, бъда участничка и подражателка на Неговите страдания, за да се прославя и аз с Него в Неговото Царство!“

Отрязват гърдите ѝ. Тя понася всичко.

Мъчителят иска да я погуби, преди господарят ѝ да се е събудил. Заповядва набързо да сковат кръст и да разпънат мъченицата – както някога юдеите разпъват Христос.

Така св. Юлия умира на кръст, заради Разпнатия.

Гълъбицата

Когато тя вече виси на кръста и е близо до смъртта, господарят ѝ се събужда. Вижда я и сърцето му се изпълва с жалост, но с нищо не може да помогне – Христовата невеста вече умира.

В мига, в който душата ѝ напуска тялото, присъстващите виждат гълъбица, по-бяла от сняг, да излита от устата ѝ и да се възнася нагоре.

Мъчителите виждат и ангели. Обзема ги ужас и се разбягват. На кръста остава само бездиханното тяло.

На мястото на страданието ѝ по-късно е издигната църква.

Светицата на Корсика

Извън православния календар св. Юлия е позната преди всичко като Санта Джулия – покровителка на Корсика от 1809 г. насам, а по-рано и на самия Картаген.

Западната църква я чества на 22 май, а мощите ѝ дълго време почиват в Бреша, Северна Италия, където през VIII век е основан манастир на нейно име. През 1809 г. част от тях се връщат на Корсика.

Историците спорят за времето ѝ – едни я поставят при вандалското нашествие през V век, други в VII век, при арабското завоевание на Северна Африка. Общото в двете версии е едно и също: превзет Картаген, отвлечено християнско момиче и господар езичник.