Успение на св. Анна

Успение на св. Анна се отбелязва на 25 юли 2027 г.

На 25 юли е Успение на св. Анна – денят, в който православната църква отбелязва смъртта на майката на Богородица.

Източната църква я почита още от VI век. Заедно със съпруга ѝ Йоаким двамата се наричат свети и праведни богоотци.

Другият ѝ празник у нас е 9 декември – зачатието на св. Анна.

Именници

Ана, Анелия, Анета, Аница, Евпраксия, Яна, Янита, Анка, Анна, Янислав, Янислава

Успение на Св. Анна – 25 юли

Анна е майка на Дева Мария и баба на Иисус Христос. Покровителка е на родилките, на бременността, на брака и на майчинството.

Името ѝ е сред най-разпространените женски имена в целия християнски свят.

Житие на светицата

Разказът не е от Библията, а от Протоевангелието на Яков – книга извън канона, върху която обаче стъпва голяма част от почитта към Богородица.

Според него Анна и Йоаким дълго остават бездетни. Зарекли се, че ако получат рожба, ще я посветят на Бога.

Минават години. Тогава при тях идва ангел с вестта, че молитвите им са чути.

Анна зачева на 9 декември, а дъщеря ѝ Мария се ражда на 8 септември. Когато детето навършва три години, родителите го въвеждат тържествено в храма – точно както са обещали.

Поверия

Жените не работят на този ден, за да не се разболяват децата им.

Ако в къщата има бременна, се следи кой ще влезе пръв. Вярва се, че бебето ще бъде от същия пол като първия гост.

Лятна света Анна

Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен в Западна България и в Родопите, най-вече в Асеновградско – там го приемат за деня, който бележи края на лятото.

В Източна България жени и деца излизат по полето да берат лековити билки. После ги сушат и ги пазят за лек през цялата година.

В Западна България вечерта преди празника е за защита. Прави се обредна магия срещу бродници, житомамници и магьосници – хората, за които се вярва, че отнасят плодородието от чуждата нива на своята.

Самите стопани нощуват на нивите си, за да няма как житото им да бъде откраднато.

В югозападните краища денят минава с оброк – общородова служба, на която се коли курбан. Жертвата се принася, за да бъде умилостивена светицата и тя да опази нивите от пожар и градушка. Там през лятото я тачат именно като закрилница от огън и я наричат „Опърлия“.

Обичаи

Празникът е преди всичко женски. Анна е покровителка на бременните невести и на раждаемостта, затова забраните за деня са строги.

Работа не се хваща никаква – нито пране, нито миене, нито шев и плетиво.

Старото поверие е недвусмислено: ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне“.

Бременните и младите булки отиват на църква. Палят свещи пред иконата на светицата и се молят рожбите им да са здрави.

Самата икона се обкичва с цветя, а даровете пред нея са ризи, чорапи, кърпи и пари.

Щом службата свърши, майките изнасят пресни пити и ги раздават – в църковния двор и после из махалата, за детско здраве. Смята се, че св. Анна пази малките от „огън“ – от треска и висока температура.

Двата празника на св. Анна

Анна е сред малкото светци с два големи дни в календара, и двата свързани не с нея самата, а с дъщеря ѝ.

9 декември е зачатието – началото. 25 юли е успението – краят. Между тях, на 8 септември, стои рождението на Богородица.

Народният календар обаче ги разделя по друг признак – сезона.

Зимната св. Анна е тъмна: нощта срещу нея е за вещици, а забраните пазят от тях. Лятната е светла и стопанска – за билки, за ниви, за раждане и за детско здраве.

Едната пази от магии, другата – от огън и градушка. Едно и също име, две различни работи.