Св. Александър, Йоан и Павел

Св. Александър, Йоан и Павел се отбелязва на 30 август 2027 г.

На 30 август Православната църква почита паметта на цариградските патриарси Александър, Йоан и Павел, а Българската православна църква отбелязва и пренасянето на мощите на св. Александър Невски.

Именници

Алекси, Алекса, Алеко, Алексей, Александър, Александра, Александрина, Саша, Сашо, Сашка, Алег, Алек, Алеко, Алекс, Алексана, Александра, Александрина, Александрия, Алексей, Алексения, Алексенка, Алексея, Алекси, Алексина, Алексия, Сашка, Сашо

Св. Александър

Александър участва в Първия вселенски събор вместо престарелия и болен патриарх Митрофан. След смъртта му е възведен в патриаршески сан и управлява Цариградската църква от 325 до 340 г.

Годините му минават в отбрана – срещу еретическите учения отвътре и срещу езичниците отвън.

💌 Пожелания за Александър

Св. Александър, Йоан и Павел – 30 август

Онемелият философ

Историкът Созомен разказва как веднъж езически философи поискали да влязат в спор за вярата с православния епископ.

Александър се обърнал към онзи от тях, когото избрали да говори, и му казал твърдо:

„В името на Господа Иисуса Христа заповядвам ти да мълчиш!“

Философът онемял на място. Чудото обърнало към Христовата вяра и самия него, и мнозина от присъстващите.

Смъртта на Арий

За второто чудо свидетелства негов съвременник – св. Атанасий Александрийски, в писмо до епископ Серапион.

Еретикът Арий отхвърля Божеството на Иисус Христос. За това лъжеучение Първият вселенски събор го осъжда и отлъчва от Църквата.

Години по-късно Арий изиграва разкаяние и убеждава император Константин Велики да му прости. Оттам идва и заповедта до патриарха: да приеме отлъчения обратно в църковно общение.

Патриархът се озовава в капан. Вижда неправдата и не желае да бъде изпълнител на царската повеля, но и не може да откаже открито.

Затова се обръща към Бога с пламенна молитва – Господ, по каквито пътища знае, да не допусне най-злият враг на Църквата да се вмъкне в нея.

На следващата сутрин Арий тръгва към съборния храм, заобиколен от своите съмишленици. По пътя внезапно го пронизват силни стомашни болки. Пада и умира.

Внезапният му край – точно в мига на кощунственото му тържество – потриса всички. Съвременниците четат случилото се еднозначно: Бог сам е опазил чистотата на вярата.

Св. Александър умира през 340 г., на 98-годишна възраст.

Св. Йоан Постник

Йоан Постник оглавява Цариградската църква от 582 до 595 г. – по времето на императорите Тиберий II и Маврикий.

Той е четвъртият византийски патриарх с това име. Пръв го носи св. Йоан Златоуст.

Прозвището „Постник“ не е учтивост. Йоан живее с крайно въздържание и с него си спечелва такъв авторитет, че на негово име по-късно приписват цял покаен устав – сборник от правила за това каква епитимия отговаря на кой грях. По него източните изповедници се ръководят векове наред.

Св. Павел

Св. Павел е патриарх само пет години.

Иконоборческата ерес се засилва и той решава, че не може да остане на престола. Отказва се от патриаршеската катедра и се оттегля в манастир.

Оттам обаче не спира. До самата си смърт продължава да убеждава и да влияе за възстановяването на иконопочитанието – работа, която дава плод след него.

Умира през 784 г., малко след като приема велика схима.

Мощите на св. Александър Невски

Другото събитие на 30 август е руско.

На 23 ноември църквата чества паметта на св. Александър Невски, а днешната дата е свързана с решението на император Петър Велики мощите му да бъдат пренесени.

До този момент мощите почиват във Владимир, в храма „Рождество Богородично“. По заповед на Петър ги пренасят тържествено в новата столица Санкт Петербург и ги полагат в Александро-Невската лавра, издигната в чест на светеца. Там се пазят и днес.

Какво свързва тримата

На пръв поглед патриарсите нямат общо помежду си – разделят ги по два-три века. Общото е в позицията, в която и тримата се озовават.

И тримата стоят между Църквата и императора, и трите пъти дворецът иска нещо, което вярата не позволява: Константин настоява за помилване на осъден еретик, а иконоборческите императори – за премахване на иконите.

Изходите обаче са различни и точно затова паметта им е обща. Александър се моли и чака Бог да разреши въпроса. Павел си тръгва и продължава да работи отвън. Йоан Постник избира трети път – остава, но живее толкова строго, че самото му име се превръща в аргумент.