Св. мъченици Хрисант и Дария

Св. мъченици Хрисант и Дария се отбелязва на 19 март 2027 г.

На 19 март църквата почита паметта на св. мъченици Хрисант и Дария.

Синът на царедвореца

Хрисант е единствен син на царедвореца Полемий от Александрия.

Родителите му са богати и той минава през няколко светски школи; преподават му най-известните мислители на епохата.

Цялата тази мъдрост обаче го прави тъжен. Тя не му дава отговор на единствения въпрос, който го занимава – какво е истината.

Отговорът идва по друг път: в ръцете му попадат Евангелието и Книгата на апостолските деяния.

Прочита ги и намира търсеното – Христос. Потърсва си и учител; открива го в лицето на свещеник Карпофор, който го упътва във вярата и го кръщава.

Св. мъченици Хрисант и Дария 19 март

Бракът

Бащата не приема това. Опитва всичко, за да накара сина си да се отрече от Христовата вяра.

Накрая прибягва до последното средство – жени го насила за Дария, млада езичница.

Планът се обръща. Хрисант поучава Дария, тя приема вярата в Христос и двамата заживяват заедно като брат и сестра, в привиден брак.

След смъртта на баща си Хрисант вече изповядва вярата си открито и живее по заповедите ѝ.

Мъченията

По времето на император Нумериан двамата са изтезавани заради вярата си.

Изходът изненадва самите палачи. Клавдий, комуто е възложено изтезанието, гледа как двамата издържат и какви чудеса стават междувременно – и в един момент сам приема Христовата вяра. Загива като мъченик.

Дария понася мъките си толкова спокойно, че езичниците започват да викат: „Дария е богиня!“

Убиват двамата с камъни. На мястото, където ги погребват, по-късно е издигната църква.

Пострадват за Христос в Рим, през 284 година.

Двамата в Рим

Хрисант и Дария са сред най-почитаните римски мъченици на Запад и следата им там е съвсем материална.

Мощите им се пазят в катедралата на Реджо Емилия в Северна Италия, където са пренесени през IX век.

През 2008 г. италиански учени изследват костите с радиовъглероден анализ. Резултатът съвпада с житието – останките принадлежат на мъж и жена, починали в края на III век, на възраст около 17-18 и 20 години.

Тоест двамата са били почти деца.

Хрисант в България

Имената Хрисант и Хрисанти се срещат у нас предимно в Югоизточна България – там, където живеят и повече българи с гръцки произход.

Самото име е гръцко: хрисос означава злато, а антос – цвете. Тоест „златоцвет“ – същият корен, от който идва и наименованието на хризантемата.

Защо и Найден

На същия ден имен ден има и Найден, макар връзката със светците да не е очевидна.

Обяснението най-вероятно е в самото име. Найден са наричали подхвърлените пред вратата или случайно намерените деца.

Практиката е била широко разпространена сред бедните и е изпълнявала ролята на осиновяване: дете, което семейството не може да изхрани, се оставя другаде.

Изборът на праг не е бил случаен. Търсели са къщи на заможни хора или на бездетни двойки – там, където детето ще бъде посрещнато.

И от другата страна гледали на това по същия начин. За заможните и за бездетните християни детето пред вратата е било знак свише – приемали са го и то е оставало в дома.