Поверия за св. Анна

На този ден православната църква почита св. праведна Анна – майката на Богородица, приемана за закрилница на брака, на дома, на девствеността, на бременните и на вдовиците. В календара празникът стои под името Зимна св. Ана, а църковно – Зачатие на св. Анна.

По родство тя се пада баба на Спасителя, а коренът ѝ води към Аароновия род. Църковната ѝ почит се разгръща едва през шестото столетие – тогава в Цариград се появява и първата църква, кръстена на нея. Извън България я броят за покровителка на Бретан и на Квебек, а в занаятите – на миньорите. Под нейна закрила стоят още родилките и всичко, свързано с дома: венчавката, майчинството, чакащите дете, неомъжените момичета и останалите сами жени.

Поверия за св. Анна

Народът е дал на деня няколко имена: Аньовден, Янино зачатие, Анино въведение, а по места и Света Ана Каталина. Освен с майчинството празникът носи и друг смисъл – от него слънцето поема обратно към топлото. Денят започва да се удължава едва забележимо: „колкото просено зърно“, казват едни, „колкото скача тригодишен елен“ – други.

Затова и усещането около празника е за начало – нова светлина, ново време, нов късмет. Нощта срещу него минава за най-дългата в годината, тъй като по стар стил датата съвпада с 22 декември, деня на зимното слънцестоене.

В македонските краища има хубав разказ за това: седем светци вдигали слънцето на ръце и му давали обратна посока – към пролетта. Другото завъртане, това към студа, ставало на Вартоломеевден през юни. Другаде обаче смятат, че обръщането към зимата се пада на Еньовден – тогава св. Иван намята кожуха си.

Разказът е запазен в Протоевангелието на Яков – книга, която не влиза в канона. В нея ангел се явява на Анна и Йоаким и им известява, че бездетството им свършва. Анна обещава детето на Бога и когато Мария навършва три години, я отвеждат във Втория храм.

Историята се доближава до тази на Самуил – и неговата майка, наречена Ханна, дълго нямала рожба.

Именници:

На 25 юли –

Именници

Ана, Анелия, Анета, Аница, Евпраксия, Яна, Янита, Анка, Анна, Янислав, Янислава

На 9 декември –

Именници

Ана, Анелия, Анета, Анита, Аница, Яна, Янаки, Яначко, Янита, Янка, Янко, Янчо, Янкул, Януш, Янчул, Ана-Мария, Ане, Анелка, Анеля, Аничка, Анка, Анко, Анна, Анушка, Аня, Яница, Янко, Янчо, Ана, Анна, Яньо

Самото име Анна идва през латински от еврейското Hannah и значи „милост“, „благоволение“. Тълкуват го и по-разгърнато – като благодарствен възглас за дарена рожба.

Какво повеляват поверията

Денят е повече забрани, отколкото обреди – и повечето от тях се обясняват с това, че според народната вяра точно тогава започват родилните мъки на Богородица.

Жените не работят. Майка, която се хване за работа днес, ще навлече болест на децата си. Същото важи и за бременните – те не бива да пипат нищо, за да им е леко раждането.

Вълна не се докосва. Хурката, станът и куките се оставят настрана – иначе агнетата няма да се родят живи, ще излязат сакати или ще ги подгонят вълците.

Дрехи не се боядисват, защото в този ден самата Богородица е боядисала своите в черно.

Мъжете не излизат извън селото. Празникът е и на самодивите: по поляните те играят и видят ли мъж, отвличат го – и той може да не се върне никога.

Черните магии на тази нощ „хващат“. Смята се, че всяко заклинание, изречено сега, се сбъдва, а най-силно е онова, изречено на гробищата – границата между двата свята. Тъкмо затова забраните се спазват толкова строго, а на места денят направо се брои за лош и опасен.

Против злите сили пред вратата се пали говежди тор, за да задими и да ги прогони.

В къщата се вкарва прасе. То рие с зурлата си напред и това предвещава, че всичко захванато ще върви напред. Прекрачи ли прага кокошка обаче, годината няма да е добра – птицата рие назад.

Кокошките се слагат да мътят за първи път, за да се излюпят всички яйца.

Вари се жито и царевица, за да растат посевите както расте денят.

Следи се кой пръв ще прекрачи прага. Мъж ли е или жена – такъв ще е и приплодът в двора през годината. А колко берекетна ще е самата година, се съди по това какъв човек е гостът.

Гадае се и за сватба. Вечерта преди празника в гърне с вода се пускат зърна и клонки от ябълка или вишна. Покълнат ли и се разлистят до края на годината, момата скоро ще се задоми.

Оттам идва и особеното усещане на празника – че се стои на границата, че миналогодишните неволи си отиват с най-дългата нощ и че напред има от какво да се възползва човек.

Ястията са без нищо блажно. На масата излизат варено жито и царевица, зелник, а също и праз, задушен с ориз и маслини.

Вижте още и ⤵️
Пожелания за св. Анна
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъж