Поверия за Илинден

Господарят на стихиите

У нас св. Илия е този, който държи небето. Под негова власт са градушките, гръмотевиците и светкавиците.

Поверието е буквално: пътувайки с конете и огнената си колесница по небесните друмища, той оставя след себе си огън и трясък.

Бъчвите и змейовете

Според народните поверия, когато светецът търкаля бъчви по небето, на земята гърми.

А когато се изправя в битка с крилати змейове, долу вилнеят опустошителни стихии.

Забраните

На този ден не се работи – св. Илия може да се разсърди. А разсърди ли се, гръм може да удари човек.

Не се ходи и на плаж. Според поверието морето взима жертва на Илинден.

Курбанът

Традицията иска на този ден да се заколи курбан в чест на светеца.

За жертвата се определя най-старият петел в двора – онзи, когото наричат бащата.

Стопанката е на крак още по тъмно – меси боговица и колач за светеца.

Гаданията

Гръмотевица на Илинден означава добро вино за годината. Същата гръмотевица обаче обещава празни лешници и орехи и повредени овошки.

Другото гадание е за първия гост. Какъвто човек прекрачи прага, такава ще излезе и цялата година.

Обръщането на времето

От този ден нататък времето се обръща.

Започват да духат есенните ветрове, а в морето излизат вълнения и мъртво течение.

Опасността е съвсем реална. Докато преброиш до пет, вълната те удря и после те дърпа навътре – „Илинден идва с мъртва хватка на морето“, казват старите рибари.

Най-големият летен празник

Никой летен ден в народния календар не тежи колкото Илинден. Причината е и стопанска – пада се точно когато вървят жътвата и вършитбата.

По къщите старите хора разказват приказки и пеят за пророка, който препуска по небето с шест коня, и измолват от Бога здраве, берекет, хубаво време и плодородие.

Денят е и занаятчийски. Празнуват кожухарите, самарджиите и фурнаджиите – за тях св. Илия е покровител.

Пълното житие на светеца и обичаите на празника вижте в статията за Илинден.

Именници

Илиан, Илиана, Илия, Илиян, Илияна, Илка, Илко, Ильо