Едно от най-устойчивите и странни суеверия е чукането на дърво. Някои народи не чукат на дърво, за да не се самоурочасат, а само леко го докосват…
Историята на произхода на това интернационално поверие не е толкова проста, както изглежда на пръв поглед.
Култът към дървото
И в древността, и днес никой не се изненадва, ако в процеса на разговор някой почука върху нещо дървено. Смисълът на този жест е ясен за всички независимо от континента, където живее, статуса и нивото на образование.
При персите от незапомнени времена се чука на дърво. Това означава да помолиш за защита благия бог на огъня Атар. Култът към свещения огън в древноперсийската религия заема особено място, широко разпространене е и е съхранен у потомците на този народ до днес.
Магическата сила приписват на дърветата египтяните, които майсторят защитни амулети, които се носят и от съвременните жители на тази страна.
Защитата на дървесните духове търсят и древните британци. Все още в Англия казват: Touch wood ! (тоест против уроки докосни се до дърво). Американците възприемат обичая по наследство и казват: Knock on wood!
В до християнския период славяните също приписват на дърветата особена сила и се отнасят към тях като към свещени, божествени творения. Особена роля се отрежда на дъба – дървото на Перун и Род. Към него нашите предци се обръщат за защита, разказват му за плановете и радостите си, за да не се хвалят пред хората и да не си навлекат гнева на боговете с излишни приказки. Прегръщат дъба като приятел, спасител и помощник.
Култът към това дърво съществува не само при славяните, но и в цяла Европа. Отдавна хората са забелязали, че именно в дъба най-често удря мълния. Следователно той е белязан от небесата. Дъбът дарява силата си не само на човека. До него се докосват птици, виещи гнезда в клоните му, както и увивни растения, никнещи в подножието му.
Според славянската митология дъбът е и символ на Род – Бога творец, оглавяващ славянския пантеон на боговете и предписващ всички житейски правила и закони на мирозданието. Славянският бог помага на хората чрез своите “посланици“, един от които е внушителното дърво. Вярва се, че за да помолиш за съвет или помощ от Род в сложна ситуация, трябва да почукаш по дъба и така да дадеш знак на божеството защитник.
Не чукай по масата!
Съществува и още една интересна версия, която измества акцента именно върху почукването. Смята се, че нашите предци са чукали, а не просто са се докосвали до дъба, защото са се опасявали от завистта на нечистата сила. Затова, ако човек се хвали за нещо на глас, трябва силно да почука на дърво, за да заглуши собствените си думи и да не позволи на духовете да узнаят за късмета му и да му го отнемат.
Суеверието ясно регламентира по кое дърво не бива да се чука. Например безсмислено е да се прави по масата. Първо това е вече “мъртво” дърво, лишено от своите сили заради обработката и покритието. То вече е затворено за духовния свят и не е щастлив проводник. И второ масата е символ на божествената длан, която дава на човека препитание.
Някои хора се почукват и по главата – своята или на свой близък, като на шега. Но това е по скоро психологически прийом . Той показва, че човекът е наясно, че се хвали, но в същото време не иска да изглежда в очите на събеседника си като такъв. Истински суеверният човек знае, че трябва да се почука на живо дърво или по дървена ограда. Някои особено вярващи в поверията си носят парче обикновено дърво – за всеки случай.
Поверието във времената на Християнството
Езическото суеверие не е изкоренено дори и след навлизането на християнството. Напротив, свещенослужителите постъпват мъдро и го тълкуват по своему, свързвайки го с темата за дървения кръст, на който е разпнат Исус Христос.
Според тях трябва да се почука три пъти по дърво в името на Света троица. По този начин човек моли за прошка и защита на неконтролираното си самохвалство. Защото в Библията е казано, че “смъртта и животът са във властта на езика“. И този, който не владее езика си, може да бъде строго наказан.
Самохвалството е един от греховете и по този начин свещенослужителите карат хората да повярват, че тройното чукане по дърво им опрощава този грях и ги защитава от небесното наказание. При това се посочва, че не бива да се чука на трепетлика, тъй като според трудовете на теософите на това дърво се е обесил предателят “да. Затова тя е “нечисто “ дърво и не помага за опростяване на греховете.
Поверието толкова трайно е навлязло в живота ни, че дори не особено религиозните и суеверните (което в този случай, колкото и да е странно, е едно и също) хора понякога почукват на дърво, когато говорят за нещо хубаво, за да може то и в бъдеще да се развива по най-добрия начин.
Ангел и Дявол на раменете
Понякога вместо да чукаме на дърво, три пъти плюем през лявото си рамо. Обяснението на това, като цяло, нелепо действие, представлява също такава интересна “смес“ от езичество и християнство. Според старинно убеждение всеки човек има свой ангел пазител, който стои от дясната му страна, и дявол изкусител, седящ на лявото му рамо. Дяволът скланя човекът към грях, като му нашепва в лявото ухо и подслушва какво хубаво желае за себе си неговият “подопечен “. Лявата страна в правословните икони е страната на тъмните, нечистите сили.
По-нататък в обяснението на поверието се включва “магизмът“. Слюнката се смята за силна биологическа течност, надарена с особени свойства и често използвана в езотерически и магически ритуали. Затова чрез нея през лявото рамо суеверният човек сякаш побеждава нечистия, плюе в него, за да съхрани късмета си и да “изплюе по дяволите“ лошите си помисли.
Някои поклонници на ирационалното мислене смятат, че този обичай има дори научно обяснение. И то е базирано на това, че лявото полукълбо на мозъка отговаря за логиката и управлява дясната ръка. Следователно и за десничарите, които са по-голямата част от хората, такова действие ще е допълнителен стимул.
Обяснението, разбира се, е съмнително. Но спомнете си го, когато вие, образованият съвременен човек, следващия път почукате на дърво или плюете през лявото си рамо.
Вижте още и ⤵️
Не слагайте тези неща в портфейла ако искате да привлечете пари
Суеверия за именни дни