Поверия за св. Мина

Началото на вълчите празници

За българина светецът бил онзи, който държи вълците – пуска ги и после ги прибира. Денят му стои в средата на така наречените вълчи празници – отрязъкът от Архангеловден до Коледните заговезни, когато зверовете бесуват.

Не е суеверие без основание. По това време на годината вълците наистина стават агресивни – започва размножителният им период и трае около седмица. Хората са го знаели и са се пазели: през тези дни не се пипат куки, ножове и вили, а всичко остро се прибира от очи.

Ноември е и последният месец, в който прадедите ни са си позволявали да се задържат навън по тъмно – да играят хоро вечер и да се виждат с любимите си след залез. След 11-и това спира.

Дотогава се довършват и започнатите поправки. Оградата се закърпва, а всяка пролука се запушва – през незатворените дупки минават караконджулите, тенците и каквото още се спотайва в тъмното.

Мратинските нощи

Десетте нощи между 11 и 21 ноември народът нарича „мратински“ – това са и най-дългите нощи, в които според вярата дебнат най-тежките болести.

Мрата има конкретен образ в разказите – грамадна черна квачка с изпъкнали очи и разперени криле. Броди от къща на къща и издирва онези, чийто ред е дошъл. Срещу нея на 11 ноември се прави „мратиняк“ – в жертва се принася пиле.

Гърлото му се прерязва с думите „не те колим ние, коли те Мратиняка“. Смисълът е болестта да се прехвърли върху птицата, а къщата да остане чиста. Главата и краката се нижат на червена нишка и се окачват над входа – да гонят злото отдалеч. На другия ден – 12 ноември – с перушината и жлъчката се правят обредни действия, а свещеникът прекадява къщите.

Най-страшният от всички е 21 ноември, наречен „Куцуклан“. Легендата разказва за глутница, тръгнала на лов. Всеки звяр си намерил плячка – всеки освен куция, който останал гладен. Приседнал да си почине до един дънер, без да знае, че отзад се е спотаил човек. Забелязал го – и това бил краят на човека. Заради тази история именно на този ден вълците се почитат, за да бъдат умилостивени.

За да умилостивят вълците, прадедите ни ги почитали — Куцуклан – най-страшният от мратинските дни

Вълкът невинаги е зло

По някои краища куцият вълк минавал за носител на късмет. Не случайно деца са кръщавани Вълчо, Вълко, Вълкана – за да пораснат здрави и силни.

Има и стопанско поверие в същия дух. Отмъкне ли звярът овца от стадото, без пастирът изобщо да го забележи, годината се смята за отредена: напролет ще има много агнета, а през лятото – мляко в изобилие.