Пренасяне на мощите на преп. Максим Изповедник

Пренасяне на мощите на преп. Максим изповедник се отбелязва на 13 август 2027 г.

На 13 август Православната църква отбелязва пренасянето на мощите на преп. Максим Изповедник – от мястото на неговото заточение и смърт в Константинопол.

Паметта на светеца се празнува два пъти в годината – на 21 януари и на 13 август.

Именници

Максим, Максимилиан

Кой е преп. Максим

Преп. Максим Изповедник е сред най-големите и авторитетни православни църковни отци.

Произхожда от богат и уважаван род. Образованието му е сериозно, а най-силно го привлича философията.

Пренасяне на мощите на преп. Максим Изповедник

Владее до тънкости Христовото учение и цялото духовно наследство зад него. От този фундамент израства и работата му – пише много и се утвърждава като учител, чиято дума тежи по въпросите на вярата.

Отказът

Кариерата му започва в двореца. Максим заема поста императорски секретар – служба в самото сърце на властта.

По това време напредва монотелитската ерес, според която в Христос има само една воля – божествената, а човешката е погълната от нея. За Максим това означава, че християнството престава да бъде богочовешка религия.

Той напуска службата си, оттегля се в манастир и се съсредоточава върху философията и богословието.

Събратята му го уважават толкова, че го провъзгласяват за игумен. Максим отказва и предпочита уединението.

Африка и Рим

След този период заминава за Африка, за да се бори с ереста и с езичеството.

Красноречието и доводите му го правят нежелан за владетелите. Именно неговите аргументи стоят зад решенията на Латеранския събор в Рим от 649 г., който осъжда монотелитството – и това вече е открит сблъсък с императорската воля.

Съден е в Цариград като държавен изменник и е изпратен на заточение в Тракия.

Езикът и ръката

Години по-късно го подлагат на нови изтезания.

Отрязват му езика и дясната ръка – за да не може повече нито да проповядва, нито да пише.

После го заточват в Лазика, на източния бряг на Черно море, където умира през 662 година.

Присъдата се оказва напразна. Двадесет години по-късно Шестият вселенски събор потвърждава именно неговото учение – че в Христос има две воли, божествена и човешка – и осъжда монотелитството окончателно.

Наследството

Оставя над деветдесет съчинения, сред които тълкувания на Свещеното Писание, богословски трактати и писма.

Прозвището „Изповедник“ не е случайно. В църковната традиция то се дава на онези, които са пострадали за вярата, но не са загинали от ръката на палач – тоест изповядали са я докрай, без да получат мъченически венец.

Защо спорът за волята е важен

На пръв поглед въпросът изглежда схоластичен – една воля в Христос или две. Залогът обаче е конкретен.

Ако човешката воля е погълната от божествената, тогава Христос само изглежда човек, но не е бил такъв. А значи и цялата човешка природа остава непокътната, неспасена.

Максим настоява на обратното. Христос има истинска човешка воля, която сама, свободно, се съгласява с божествената – и точно това съгласие е спасението. Затова и молитвата в Гетсимания („не Моята воля, а Твоята“) е в центъра на неговите доводи.

Политиката също е налице. Монотелитството е компромисна формула, с която императорът се опитва да върне отцепените източни провинции в империята. Максим отказва да приеме богословие, съчинено заради държавно единство – и това му струва езика, ръката и живота.