Поверия и суеверия за Тодоровден

Тодоровден (или конски великден) – 28 февруари 2026

Тодоровден се празнува съботата след Сирни Заговезни. Съботният ден от първата седмица на Великия пост, седмица след Сирни Заговезни е църковен празник, в памет на Свети великомъченик Теодор Тирон – Тодоровден.

Традиция е на този ден да се организират надбягвания с коне. Победителят в състезанието се окичва с венец, а в дома на стопанина му се извива дълго хоро. На Тодоровден жените правят и раздават обредни питки за здраве. Те се наричат „копито” или „конче”, а върху тях се изработват желаните фигурки. Измежду ястията на трапезата за празника, трябва да има варена царевица, пита, гъбена чорба, картофи, супа от леща.

Тодоровден - поверия и суеверия — Тодоровден – поверия и суеверия

Народни поверия и суеверия за Тодоровден.

Според едно поверие седмицата, започваща от Тодоровден, е една от най-опасните в годината. През Тудоришката неделя, нощем из селото броди светецът, преобразен като „кара-кон“ или „вкара-кончен“ (вампирясъл) мъртвец. Оттам идва и думата „караконджул“ – зъл дух в тялото на животно. Така живота и смъртта се преплитат в образа на светеца.

Конят е почитан като вярно и предано на човека животно. Той също така е недосегаем за змейове и самодиви. Дори чумата не напада човек на кон. Затова той и езадачът му са издигнати в култ. Конят осъществява посредничеството между двата свята, между живите и мъртвите.

За прабългарите животното е било и тотем и слънчев символ. Черепът на коня е бил окачван по оградите, за да предпазва от зли сили.

Рано сутринта на празника майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава и да не се разболяват.

Преди кушята пък жените мият косите си с вода, в която има слама от яслите на конете. След умиването хвърлят водата на улицата след конете. Наричането е косите да са здрави и дълги като конска грива.

Свети Тодор е не само закрилник на конете, а и покровител на булките и раждаемостта, затова младите невести приготвят малки хлебчета и ги раздават ги на близки и роднини, а те пък им пожелават да имат деца.

В Габровско на този ден празнуват младите семейства, които са сключили брак през изминалата година. Те посрещат гости, които им носят подаръци и краваи, наречени булченски, украсени със здравец. Според поверието, колкото повече краваи получи младата невеста, толкова тя ще е по- добре в новия и дом и ще ражда повече деца.