Тодоровден (Конски Великден)

Тодоровден (Конски Великден) се отбелязва на 20 март 2027 г.

Тодоровден (Конски Великден) – 28 февруари 2026

Тодоровден се пада в съботата след Сирни Заговезни – тоест в първата събота на Великия пост.

Празнува се главно за здравето на конете и това определя всичко останало в обредния ден.

Именници

Дора, Дориан, Дориана, Дориета, Тео, Теодор(А), Тодор, Тодора,Тодорка, Доринела, Теодор, Теодора, Тодора, Тодорка

Хлябовете

Още преди слънцето да е изгряло, жените месят обредни хлябове. Формата им е на конче или на подкова, а отгоре ги украсяват с ядки от орех, скилидки чесън и сол.

Раздаването също е обред. Домакинята подскача, тича и наподобява движението и цвиленето на кон, докато обикаля. Никоя не иска да остане последна.

Парче от хляба отива и в яслата, при самите коне. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.

Кушията

Най-интересният момент от деня е кушията.

Това е надбягване с коне – най-често по прав участък извън селото, а понякога и през самия мегдан. Конете се пременяват предварително: гривите им се сплитат, украсяват се с мъниста и червени конци, а на опашките се връзват пискюли.

Победителят получава риза, кърпа или пита, а конят му – венец. По него после гадаят и за годината: колкото по-бърза е кушията, толкова по-спорна ще бъде работата.

Тодоровден (Конски Великден)

Младите невести

Отделни обреди се изпълняват за булките, които са в първата си година след сватбата.

В Западна България в петък вечер невестата облича сватбената си премяна и тръгва към църквата. Със свекървата, която носи тепсия варена царевица с колак отгоре.

Младите остават пред храма; вътре влизат само свекървите, а свещеникът „отчита донесеното“.

По пътя към къщи другите жени ритат невестите – обреден жест за плодовитост. Върнатата царевица разпръскват по градините, за да расте посятото.

Хлебчетата на булката

На места се изпълнява и друга обредна практика за здраве и плодовитост.

Сутринта булката омесва дребни хлебчета. Пременена празнично, тръгва по къщите на близки и роднини да ги раздава, а всяка домакиня ѝ пожелава деца.

Накрая отива при родителите си, където се събират и зетят, и свекървата, и се слага обща трапеза.

Косите и водата

Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си – за да не ги боли глава и да не боледуват.

Преди самата кушия жените мият косите си. Във водата предварително слагат слама, взета от яслите на конете.

После я изливат на улицата, точно след минаващите коне – за да им растат косите дълги и здрави като грива.

Бекане

В Родопската област е известен обичаят Бекане.

След службата домакинята раздава на всекиго в къщата по няколко зърна грах, накиснати в топла вода още от предния ден. После мята и по една шепа към тавана – поотделно за всеки човек и за добитъка.

Момите нижат броеници от накиснат грах или нахут, украсяват ги с копринени конци и ги подаряват на избраниците си. Момците им връщат подаръци.

Гостуването

Гостува се на именниците. Оттам празникът е и семеен, а не само стопански.

Кой има имен ден

На Тодоровден черпят Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Тошо, Тошка, Тодорина, Божидар и Божидара.

Източник: Календарни празници и обичаи на българите

Вижте още и ⤵️
Поверия и суеверия за Тодоровден
💌 Пожелания за Тодоровден
Обичаите и традиционната трапеза за Тодоровден

Още пожелание вижте тук ⤵️
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъж
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на дете

Често задавани въпроси за Тодоровден