Св. Нина и Отдание на Богоявление

Св. Нина (Отдание на Богоявление) се отбелязва на 14 януари 2027 г.

14 януари носи три памети наведнъж – отданието на Богоявление, паметта на св. равноапостолна Нина, просветителка на Грузия, и тази на избитите отци в Синай и Раита.

Именници

Нина, Нино, Адам, Адамина, Калчо

Св. Нина (Отдание на Богоявление)

Отдание на Богоявление

Отданието е последният ден на празника. Големите църковни празници не свършват в деня си – те имат следпразненство, което трае няколко дни, и накрая ден, в който службата им се повтаря за последен път.

Богоявление е на 6 януари, а отданието му – на 14-и. С него се затваря целият коледно-богоявленски кръг, започнал още на Рождество.

Св. равноапостолна Нина

Нина е родена в Кападокия около 296 г. Преданието я представя като роднина на св. Георги Победоносец; баща ѝ Завулон е военачалник, а майка ѝ Сузана – сестра на йерусалимския патриарх.

Тръгва към Иверия – днешна Грузия – да търси Христовия хитон, дрехата, за която според преданието войниците хвърлят жребий под кръста и която е отнесена именно там.

Пътят не е лек и разказът за него е известен най-вече с едно нещо. Насън ѝ се явява Богородица и ѝ подава кръст, направен от лозови пръчки. Нина го овързва със собствената си коса.

Този кръст с увиснали надолу рамене е символ на Грузинската църква и до днес.

В Иверия Нина изцелява царица Нана и я обръща към вярата. Царят, Мириан, дълго се съпротивлява – до деня, в който по време на лов внезапно ослепява и в тъмнината обещава да признае Бога на Нина, ако прогледне. Проглежда.

Така около 326 г. Иверия става една от първите християнски държави в света – малко след Армения и преди самата Римска империя.

Нина не остава в двора. Оттегля се в Бодбе, в Кахетия, и там умира около 335 г. Гробът ѝ е в манастира, който носи името ѝ.

Избиването в Синай и Раита

Третата памет на деня е за монасите, подвизавали се в обителите и пещерите на планината Синай и в крайбрежната пустиня Раита. Избиването става през IV век.

Разказът е записан от очевидец – египетския монах Амоний.

Той тръгва от Александрия за Палестина, защото не може да гледа спокойно как християните търпят страдания от мъчителите и как патриарх Петър е принуден да се крие от място на място. След поклонение в Йерусалим стига със спътници до Синайската планина.

Там прекарва дни сред отците и записва как живеят:

„През всичките дни пребиваваха безмълвни в килиите си, а в навечерието на неделния ден се събираха в църквата и заедно извършваха всенощното бдение.“

Въздържанието им е крайно. Не вкусват нито вино, нито елей, нито хляб – само по няколко фурми и жълъди. Хляб има само за странниците, при настоятеля.

Нападението

Няколко дни по-късно областта е внезапно нападната от варвари, наречени влемиани. Те избиват без пощада всеки, когото намерят в околността.

Монасите се събират в укрепената кула заедно с настоятеля Дула – човек с такова търпение и кротост, че някои го наричат Мойсей.

Варварите опустошават Хорив, Тефровил и Кидар и стигат до самата кула. Съпротива няма.

Тогава, разказва Амоний, върхът на планината пламва. Огънят се издига до небето, димът покрива всичко и ужасът обзема нападателите. Те хвърлят оръжието, изоставят камилите си и побягват.

Слизайки от кулата, монасите намират тридесет и осем убити. Двама – Исаия и Сава – са още живи.

Четиридесетият

Исаия умира същата нощ. Сава има шанс да оцелее; раните му не са тежки.

Той обаче не иска да оцелее. Благодари за страданията си, но скърби, че не е загинал заедно с останалите, и се моли:

„Не ме разделяй с умрелите свети отци, но нека аз да попълня броя им и да станем четиридесет!“

Умира на четвъртия ден след избиването.

Раита

Малко след това пристига вест, че варварите са изклали и подвижниците във вътрешната пустиня Раита, на два дни път по брега на Червено море – мястото с дванадесетте извора и седемдесетте финикови дървета от книгата Числа. Избити са всички, от най-стария до най-младия.

Оттам идва и отговорът. От град Фаран потеглят около шестстотин воини. На разсъмване, на самия морски бряг, се стига до сражение.

Варварите нямат къде да отстъпят и се бият до деветия час. Убиват осемдесет и четирима фарански воини и раняват мнозина, но падат до един – никой не се предава и никой не бяга.

От монасите оцеляват трима – Домен, Андрей и Орион. Орион е останал невредим по чиста случайност: мечът минава през дрехите му, без да докосне тялото, и нападателят го оставя, мислейки го за мъртъв.

Погребват тридесет и девет отци, облечени в светли одежди, донесени от Фаран, с върбови и палмови клонки в ръце. Домен, по произход римлянин, умира привечер и го полагат до останалите.

Мъчениците загиват на 14 януари, в деветия час на деня.