Зимен Симеоновден на 3 февруари – св. Симеон Богоприемец

Зимен Симеоновден се отбелязва на 3 февруари 2027 г.

Зимният Симеоновден се пада на 3 февруари. Тогава православната църква почита св. Симеон Богоприемец – старецът, който пръв поел Младенеца на ръце и Го въвел в Божия храм.

Народът познава деня като третия и последен от Трифонците. Мястото му в календара е гранично – преходно време в природния и стопанския цикъл.

Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️

💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!

Именници

Марта, Моно, Мончо, Моньо, Симо, Сима, Симе, Симеон, Симон, Симона, Мона, Моника

Зимен Симеоновден

👉 Изберете вашето пожелание за Симеоновден.

Третият вълчи празник

Сред българите Зимният Симеон има лоша слава – смятат го за един от най-тежките дни в годината, защото „оставя на хората рани и белези“.

Това е третият вълчи празник. На него не се работи с вълна, не се изхвърлят пепел и смет навън.

Обредността му е тясно свързана с предходните два дни и вероятно точно затова празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция.

Забраните за жените

Бременните и младите жени спазват най-строгите забрани.

Не работят, а най-вече не режат и не дупчат нищо – с нож, ножица, секира или игла. Забраната важи буквално за всичко: за хляба, за дървата за огрев, дори за конците за шиене.

Другите забрани

Нищо не се дава назаем и нищо не се изнася от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“.

Не се готви, не се пере и не се простира.

Гледа се и кой пръв ще влезе в къщата. Ако е добър човек, реколтата ще е плодовита.

Питките за воловете

Сутринта жените месят пшенично тесто и правят питки, с които ритуално захранват воловете и биволите – животните, с които ще се оре.

Приготвят и малки кравайчета, които нанизват на рогата им.

Кой е св. Симеон Богоприемец

Разказът е в Евангелието от Лука. Симеон е праведен старец в Йерусалим, комуто било предсказано, че няма да умре, преди да види Спасителя.

Когато на четиридесетия ден Мария и Йосиф донасят Младенеца в храма, старецът Го поема на ръце. Оттам и прозвището му – Богоприемец, тоест онзи, който прие Бога в ръцете си.

Тогава изрича думите, които и до днес се четат на всяка вечерня:

„Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думата Си, смиром.“

Църковно денят е свързан пряко със Сретение Господне – 2 февруари, самото събитие в храма. Затова и паметта на Симеон се пада точно на следващия ден.

Защо празникът е „вълчи“

Народният календар обаче не тръгва оттам. За него 3 февруари е последният от Трифонците – тридневието около Трифоновден.

Вълчите празници са дни на затваряне. Смята се, че тогава вълците са най-опасни за стадата и за хората, и всяко действие в къщата се съобразява с това: не се пипа вълна, за да не се „развърже устата“ на звяра, не се изнася нищо навън, не се дава назаем.

Затова и двата пласта на деня – църковният и народният – вървят паралелно, без да се смесват. Единият е за стареца, който дочакал; другият – за зимата, която още не си е отишла.

Двата Симеоновдена

Празникът има лятно-есенно съответствие на 1 септември – Симеоновден, денят на преп. Симеон Стълпник и св. Марта, с който започва църковната нова година.

В основата и на двата стои една и съща аграрна идея. Те разполовяват годината на две и всеки от тях отваря по един сезон – пролетната и есенната оран и сеитба.