На 1 септември се отбелязва началото на новата църковна година или, както се е наричало още в древността, ‘началото на индикта‘.
Именници
Марта, Моно, Мончо, Моньо, Симо, Сима, Симе, Симеон, Симон, Симона, Мона, Моника, Сима, Симо
Ето и кратко видео с информация за празника ⤵️
💌 Абонирайте се за нашия видео канал за да не пропуснете следващото ни интересно видео по темата!
Празникът се свързва и с паметта на свети Симеон Стълпник.
Житие на светеца
Св. Симеон бил роден през 357 г. в Мала Азия. На 18-годишна възраст постъпил в манастир, след което заживял в планинска пещера в пост и молитва. По-късно решил да се изолира напълно от света, построил каменна кула, висока 40 лакти, и заживял в килия на върха й, заради което бил наречен Стълпник.
Там умира на 103 години.
При него идвали много хора, които като чували пламенното му слово, „си тръгвали изцерени от болести и освободени от заблудите си. Езичниците строшавали пред очите му идолите си и заживявали по Божиите закони”
Празника в България
Празникът е известен и с обичая полазване (Летен полазник) – всички в къщата следят за първия влязъл в къщата – ако е богат, значи реколтата ще бъде добра.
В Западна България се счита, че ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще е времето и през януари следващата година.
В Пиринско се гадае каква ще езимата.
В народния календар се счита за начало на нова стопанска година, затова се смята най-вече за земеделски празник.
В навечерието му селяните носят семената за посев в църквата, за да бъдат осветени. В зърното поставят пепел от дървото горяло на Бъдни вечер.
Сутринта на празника жените замесват пшеничено тесто и правят питки, с които захранват биволите и воловете, с които ще се оре. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата им.
Орачите и сеячите са облечени празнично, а жените обикалят около тях и ръсят жар да е спорна работата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части – едното парче се хвърля на изток, второто се дава на воловете, третото се заравя в нивата, а четвъртото се изяжда от стопанина.
Обичаи
Народната традиция изисква на Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома„.
В ранното утро на Симеоновден замесват обредни пити, парчета от които слагат в храната на впрегатния добитък. На рогата им нанизват кравайчета и червени вълнени конци.
Коли се курбан (петле или кокошка), който заедно с питата орачите носят на нивата. Остатъците се закопават там в земята.
Не се готви, не се пере и простира. Гледа се кой ще дойде в къщата – ако е добър, реколтата ще е плодовита. Обикновено на Симеоновден се брулят орехите, затова понякога празникът се нарича Симеон брульо.
Това е началото на черковната Нова година. На този ден по българските земи започва есенната сеитба.
Традиции
Рано сутринта стопанката почиства къщата, дъските изтърква с дървена пепел, напича дрехите, премита житото в хамбара. вярват, че щом домът е чист, зърното ще е здраво през идната година.
После омесва обредна пита, като кърпата, през която се прецежда водата, е напоена с гергьовденска роса. С този хляб ще захрани воловете и стопанина. А в това време стопанинът потяга ралото, хомота и каруцата.
После впряга воловете, а на рогата им запалва по една свещица. Стопанката пръсва паничка жито пред впряга, от онова – прекаденото още от водици, а останалото смесва с приготвеното за сеитба, за да влее своята плодоносна сила. И червено яйце в шиника слага, скътано от Великден, за да бъде заробено в първата бразда, та да е плодна земята в идната година.
👉Календар с Именни дни
👉Вижте всички Именни дни през Септември
Вижте още и ⤵️
Поверия за Симеоновден
Пожелания за имен ден
Пожелания за имен ден на жена
Пожелания за имен ден на мъж
